Обединението в обществото

В ОМ много говорим и пишем за единството в обществото и между хората, за общите блага и права и т.н. И тъй като може би много хора в България добре си спомнят далеч не зрялата и доста бездуховна същност на социализма, то никак не е лошо да цитираме думите на Йоана Мейси. Тя е експерт по обща системна теория и дълбока екология. И двете разглеждат дълбоките взаимовръзки между човека и заобикалящия го свят в частност и между различните организми и системи в природата, обществото и технологиите. Но ето и какво отговаря Мейси на въпрос дали едно такова Един-Е-Ние не означава завръщане към социалистическия колективизъм:

Напротив! Голямо цяло не се състои от много еднакви, а от много различни части. Динамичното и самоорганизиращо се цяло живее от вътрешното многообразие и живец на частите си. Точно в това е и основата на парадокса на индивида – колкото повече развивам това, което съм, толкова повече се превръщам в част от творческото начало на цялото. Общото в цялото може да бъде едва тогава съживено, когато вътрешните му различия получат пълно проявление. Мястото на промяната се състои във взаимодействията, обмена и връзките между индивидите. Това, от което се нуждаем е един квантов скок в способностите си да общуваме по между си. В дейното създаване на работни и житейски съобщества, се учим да възпитаваме собствените си сили, способности и възможности и да ги раздаваме за другите.

Би трябвало да са ясни разликите, но често ни е трудно да открием както истинската свобода, така и истинското единение и общност. А неразбирането на понятията води често до отнемане на живота и свободата в обществото, до създаването на едностранчиви модели и до бедствени последствия. Нека следваме индивидуалните си мечти и дадености, за да помагаме на общото цяло!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.