Творческо земеделие

Статията е взета от Списание Оя – мисли различно, действай различно. Автор е Силвия Бутлер, която отглежда редки породи животни.

Някъде из австрийските алпи, на височина от 1100 метра се намират 40-те декара на известното Краметер стопанство. Става дума за семейно стопанство на принципите на пермакултура и горското земеделие. И докато сина се е заел с него, то бащата обикаля в цял свят да помага и съветва подобни проекти. Дори само то интернет страницата на стопанството си личи, че творчеството е основна част от работата на семейството. Дейността и доходите може да са съсредоточени върху земеделието, но се допълват разумно и с много други дейности, включително и съветническа и публицистична. Но да започнем отначало. Какво е пермакултура? Обикновено земеделие, в центъра на което седят почвата и водата. И малко животновъдство, което допълва цикъла на веществата. Стабилността и оцеляването на системата се поддържа от разнообразието. Еднообразието и съсредоточаването само върху единични култури няма място в пермакултурата, а още по-малко при семейство Холцер, чието име носи и цял нейн дял. Всяка една част от стопанството си има своя смисъл и носи множество ползи за останалите части.

Най-важното правило гласи: няма правила. Стопанството се нагажда на природните дадености и условия. По време на разходката имаме чувството, че не сме на полето, а в гора, сред която тук таме има малки нивички с картофи, зърнени култури или плодни дръвчета. Това е и смисълът на горското земеделие – съчетание на горско стопанство и земеделие. Освен гора и нивички има обаче и нещо друго – над 70 малки езерца. Именно те пък са в основата на пермакултурата. Всички тези езерца са много различни. В някои от тях се гледа риба, в други раци, трети са само за пречистване на водата, в четвърти растат водорасли, пети са чисти като огледало, а шести са си направо блата. Именно те осигуряват и основното препитание. Най-важното е, че това са различни биотопи, които са свързани в една система, която създава специфичен микроклимат. Точно такъв, какъвто искат стопаните му.

На мястото се отглеждат освен това гъби, има пчелин и разсадник за дръвчета. Съотношението между различните дейности постоянно се променя в зависимост от даденостите, необходимостите и не на последно място от търсенето и пазара. Мотото винаги е било – търсим нови ниши, които са не само перспективни и все още не съществуват, но и ни доставят удоволствие. Превърне ли се в мода, започне ли да бъде повтаряно и от други стопанства, то значи е време да се намери друго основно препитание и производство. Всъщност точно така работи и една инновативна хай-тех компания. Когато прочетем във земеделския вестник, че нещо има бъдеще и всички тръгнат да го правят, ние вече отдавна сме престанали да го правим или го прекратяваме веднага и започваме да задаваме следващата тенденция. Всяка една промяна е свързана с нова възможност.

Въобще всичко се случва с желание и творческа мисъл. Няма и помен от застой. В момента се строи приспособление за сушене на билки (да не забравяме, че се намираме в планината, където вали често). Работи се със соларни панели и с рециклирани материали. Дори и неприятностите се превръщат в успехи. Миналата нощ е имало град и младите репички са практически унищожени. Нищо, мястото веднага се превръща в следващото за пасище на прасетата.

Господин Холцер през цялото време ни съветва да си създадем собствено стопанство, колкото и малко да е то. Няма нищо по-добро от собственото производство! Винаги можем да започнем с една саксия босилек на терасата. Най-голямо значение отдава обаче на кокошките. Те не само, че носят яйца, но и неуморно ядат голите охльови и други гадинки, ровят и разрохкват почвата и я торят. Разхождат се свободно заедно с прасетата, които са като техни пазачи от лисици и гризачи. Всичко действа на метода на симбиозата, точно какво в природата. Нито едно парче земя или култура не е изолирана и не носи полза само сама по себе си, а и за останалите култури и парцелчета. Изглежда, че цари хаос и наистина не се планува много, но всяко едно нещо си е на мястото, защото се действа веднага където и когато има необходимост.

Много е любопитно да се отбележи, че разликата в надморската височина между най-ниската и най-висока точка на мястото е 400 метра! Някои биха казали, че това е неудобство, но не и Холцер. Той го намира за предимство, защото може да сее едни и също плодове и зеленчуци на различна надморска височина и да има по-дълго пресни от тях. Нима не е по-важно да откриваме предимствата и да ги използваме, вместо да се оплакваме от недостатъците? Ако дадено място е прекалено влажно, то там се прави езерце. Ако е прекалено сухо и каменисто – градинка с билки.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.