Учебник по писане

Можем ли да пишем? Да ли, не ли, ето няколко прости правила как да го правим добре:

1. Грабващо начало! В началото трябва да привлечем, не да отблъснем. Решението дали да се чете нататък идва много бързо. Или казано на бизнес език – никога няма втора възможност да направим първо впечатление. А първата често трае 20 секунди. Психолозите твърдят дори, че на човек му трябват точно шест секунди, за да си създаде мнение, което често е крайно, за цял живот.

2. Да пишем по-кратко, но по-точно и внимателно. Повече качество и по-малко количество.

3. Да пишем с повече български думи.

4. Език свободен от кич и клишета.

5. Да опознава словото, за да видим красотата и Божественото в него. Нашият език е създадем за славене на Бога, за христианството, той е Божествен по същността си.

6. Да се интересуваме от лингвистиката, това е математиката на езика, и образуването на думите, техния произход

7. Да четем и да пишем много, но и да чуваме и виждаме, да съзерцаваме и възприемаме, както отвътре, от дълбочината на Душата си, така и от вън, от безкрая на Вселената.

8. Да използваме думи на Действието, за да има простота и движение за читателя. Да откриваме движението и там, където изглежда, че няма такова. Да бъдем самите ние примери за действеност и творчество.

9. Да използваме думи с малко срички. Или както казва Чърчил, който междудругото е и нобелов лауреат по литература – „Кратките думиса най-добрите, а кратките стари думи най-най-добрите.“ Можем да забележем, че основните думи, това което сме, чувствата и т.н. са все кратки думи. Или както казва Шопенхауер: „Човек да мисли като малко други, но да говори като повечето. Необходими са обикновени думи за необикновени неща.“

10. Точни и ясни думи, предаващи непосредствен смисъл. Детайлите с чувства и цветове да изпълваме.

11. Всяко дума да е на място и да има какво да каже. Да използваме прилагателни, когато ни вършат работа, но да внимаваме с тях, защото много са излишни. Прилагателните внасят разлика.

12. Да бъдем неудобни и да излизаме извън удобството си и това на читателя. Трябва да има развитие, а друг начин за това няма. Да разбиваме клишетата с хумор и можене. Например: „Тунел в края на светлината“, „За един заек три куршума“ и т.н.

13. Да търсим дългосрочното и вечното, а не модните изрази. С тях не можем да получим нито внимание, нито връзка, камо ли да останем ценни и за бъдещите поколения.

14. Да не употребяваме пасива. Той ни е рядко необходим, особено когато принизява човека и взема действеността от него.

15. Да внимаваме със синонимите, за да не променим същината. Това е особено вярно при съществителните. Думата „съществително“ идва от същина, същност. Измяняйки я, подменяйки я, със синоним, можем да объркаме читателя или да сме неточни. При прилагателните е друго. Тях ние ги „прилагаме“ към съществителните. Те стават проявената същност, заедно с помощта на глаголите. И тази проявена същност е богатството на разнообразието.

16. Напълно да забравим всякаква специфична за наука, бюрокрация, право и т.н. лексика. Тя само служи, за да обърква и не носи полза.

17. Да пишем предимно с главни изречения. Те са най-силното изразно средство. Можем да се поучим от пословиците и поговорките, които с едно кратко главно изречение успяват да кажат толкова много! Нека се учим от говоримата реч! Нека предпочитаме кратки изречения, а дългите да са само главни и живи.

18. Промяна на словореда внася живост и разнообразие в изречението. Отново можем да се поучим от поговорките.

19. Да не се използват дълги пояснения в изречението. Може да се добави просто още едно.

20. Да внимаваме с подчинението изречения. Силата им е, когато главното без тях не може. Задължително е поне да го допълват или да дават почивка от главното действие. Любопитно е първото подчинено изречение в Библията. То се появява едва в осмото изречение, след като Бог вече е създал света: „Той видя, че Светлината е добро“. Служи за почивка от Действията, за пауза и облекчение. Това е фазата на заучаването, усвояването. Подчинените изречения не трябва да са по-дълги от главните. Подчинено, вътре в главното, не е добре ;) Също и информация, която не носи допълнителни сведения.

21. Думи, които се отнасят една към друга, трябва да са една до друга.

22. Дължината на едно изречение трябва да е един дъх. Не повече от 15 думи. Най-добре 6-7.

23. Да използваме всички препинателни знаци. Точка се използва само на края на мисълта. Да не забравяме и за другите шест знака: , ! ? – : и ; Точка и запетайка е средното между точката и запетайката – мисълта не е свършила, продължава, но се казва нещо по-различно, ново, друго.

24. Подредбата на текста помага много за бързото разбиране. Първо помисли и после напиши. Или първо напиши, после поправи. Става дума за процес.

25. Да питаме! Кафка, казва: „Будността означава да питаме. Ако имаме въпросите, то ще спим.“

26. Да развиваме езика и да го поддържаме жив, да си играем с него, да опитваме с него.

27. Картинно слово! Снимките и картинските в словото са полезни. Любовта да живее в словото. А тя идва с картинките. Топлота на текста! Картинността може да се намери в кратки и ясни слова.

28. Четем на децата си. Запознаваме и тях и себе си със словото.

29. Ние не сме само това, което пишем. Ние сме това как пишем. И защо пишем. И за кого пишем.

30. Да пишем на ръка и да даваме възможността и на читателя да чете ръкопис.

31. Рими.

32. Да прочитаме написаното. Да го четем на глас.

33. Воля за лишение. Човек трябва да има какво да каже, да го каже и да спре.

И все пак – нека не забравяме, че правило идва от нещо, което се правило, което вече е направено. Правилата идват от миналото и винаги са минало. Това означава, че ако искаме развитие трябва да можем и да ги нарушаваме. Свобода и отговорност.

Живото слово! Да сме в Светлината и Любовта. Единството със Света и Бога. Единство на ръката, сърцето, мозъка, Душата и Духа. Единство на всички по Земята. Тогава е разбираемо за всички култури и хора. Хармония и тек. Авторът трябва да може да се напъне, за да текне словото. Но трябва и да може да се отпусне, за да го остави да тече.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.