Твърде големи идеалисти ли са социалните предприемачи?

Статия: „Твърде големи идеалисти ли са социалните предприемачи?“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Твърде големи идеалисти ли са социалните предприемачи? Според Дейвид Брукс – да. В скорошна своя статия за Таймс, той пише, че макар „младите идеалисти” да са „освежаващо нецинични”, те са и твърде наивни и нямат представа за националните и регионални политики.

Социалните предприемачи, пише той, „рядко вярват в политическия процес”, вместо това те се опитват да правят нещата по свой собствен начин, често работейки на местно ниво.

В Доузър също сме забелязали, че социалните предприемачи често работят с обикновените хора, предпочитат да използват групово финансиране, вместо да кандидатстват по проекти и действат извън рамките на институциите.

Но прав ли е Брукс да твърди, че социалните предприемачи избягват или не познават въпросите, свързани с управлението и политиката?

Брукс и преди е излагал подобни аргументи в същия вестник. През юли 2011г. в статия, озаглавена „Истинската промяна трябва да е политическа” бившият консултант на МакКинзи, Aнанд Джиридхарадас, критикува социалните предприемачи за това, че не признават необходимостта от промяна на структурите и ситемите, за да бъде дейността им по-ефективна.

„Много социални предприемачи разглеждат властта като нещо, което трябва да бъде заобиколено. Могат да са по-ясни, описвайки за какво, а не срещу какво се борят и защо”, пише той. Джиридхарас, подобно на Брукс, описва социалните предприемачи, като заобикалящи правителството – „социалните предприемачи рядко избират да се борят с него”, пише Джиридхарас.

След вероятно стотици интервюта със социални предприемачи, се сещам поне за няколко човека или организации, които работят по въпроси, свързани с политиката и правителството. Едногодишният изследователски проект на Seeing Green, финансиран от дарения, например, цели да осигури научни доказателства за ползите от земеделието в градовете от гледна точка на проблема с управлението на водите в Ню Йорк. Крайната им цел е да убеди местната власт да направи данъчни реформи, които да насърчат земеделието в градовете.

Социалните предприемачи със сигурност разбират, че проблемите, които се стремят да разрешат, са проблеми на системата. Много дизайнери наричат социалните въпроси „порочни проблеми” – когато взаимозависимостите в системата правят невъзможно извършването на каквато и да била реформа. Примери за такива „порочни проблеми” са здравеопазването и образованието. Ако приемем, че правителството е един от факторите, превръщащ тези проблеми в порочни, е повече от ясно защо социалните предприемачи предпочитат да се захванат директно с проблема, вместо да се опитват да променят правителството или да го накарат да оправи цялата система.

Едно от писмата до редактора, написани в отговор на Брукс, е от Бен Пауъл, основател на  Agora Partnerships, инвестиционен фонд и инкубатор за социални предприемачества, стартирал през 2005г., когато той тъкмо завършва бизнес училището към Колумбийския университет.

Пауъл споделя с Доузър, че според него аргументите на Брукс се дължат на разминаванията между поколенията. „По-старото поколение е израснало в свят, в който е имало много повече компромиси. В смисъл, че ако си бил амбициозен, е трябвало или да се занимаваш с политика, или да направиш много пари”, казва Пауъл.

Днес обаче да си амбициозен има много по-широк смисъл и не е непременно свързано с парите. Според Пауъл това се дължи на „огромните инвестиции, вложени в образованието на новото поколение”.

„С днешните средства за комуникация младите хора могат да реализират идеите си много по-бързо от което и да било друго поколение в историята. Тъй като са добре образовани, те познават проблемите и предизвикателствата на света и искат животът им в този свят да бъде смислен и значим”, казва Пауъл.

Относно това, че социалните предприемачи не се занимават с политика, Пауъл твърди, че Брукс погрешно смята, че това се дължи на избягване на тази сфера. „Най-добрите лидери в страната не участват като кандидати в изборите за Конгреса и това е проблем. Но не е проблем, който може да бъде разрешен от група 22-годишни младежи.” Вместо това тези 22-годишни младежи намират сферите, където реално могат да допринесат за някаква положителна промяна. „Те не седят да чакат някой да реши проблемите. Те работят извън системата. И се справят доста добре”, казва Пауъл.

Предприемачеството също е набор от умения, които превръщат младите хора в лидери и ги учат на неща, които ги няма в университета, споделя Пауъл. „Може би социалните предприемачи ще навлязат в политиката, когато придобият повече власт и тогава реално ще разполагат с инструментите, необходими за вземане на правилни решения”

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.