Истината за нещата

В природата могат да се забележат два много любопитни принципа:

  • единственост и неповторимост
  • повторяемост и близост

Двата принципа са допълващи се и необходими. Това най-лесно можем да забележим в животинското царство. Но същото важи и за растенията и за минералите и за всичко заобикалящо ни. Хората не правим разлика. Дори напротив – при нас най-пълно са застъпени и двата принципа. Ние сме толкова различни един от друг! И в същото време ни обединяват едни и същи неща. Ние носим в себе си целия свят и неговото развитие. Зародишът в майчината утроба преминава през всички стадии на развитие на Вселената. Започва с „неживата“ и продължава през „живата“ природа. Минава през статия едноклетъчно, растение и животно. Първоначално носи характера на рибите (водна среда на живот), после на земноводните, птиците и накрая на бозайниците. Всеки един човек носи целия свят в себе си още от зачеването си. И продължава да го носи до края на живота си. От личностното развитие и собствената свободна воля зависи кои черти точно ще развием най-силно и кои ще пренебрегнем. И както всяко едно животно и растение си има отличителна черта, характер, свойства, така и всеки един човек. При хората те са много повече.

Всички ние сме обаче и взаимосвързани. Това се вижда най-вече в ползата, която носим едни на други. Да свеждаме смисъла на дадено животно обаче само до ползата, която то носи е като да ограничим същността до проявлението й. Всяко едно животно носи в себе си и примера за пълното и съвършено проявлението на някои Душевни и физически качества. Наблюдавайки внимателно животните, можем да разберем повече за себе си и тези черти в характера, които те носят и са развили напълно. Животните са неразделна част от човешкото развитие. Те са разпространението на човешките качества по Земята. Те ни канят да видим в тях себе си, да се самоопознаем (първа стъпка от развитието) и усъвършенстваме.

Снимката е взета от уикипедия.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.