Реч на Мартин Грийн при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Мартин Грийн при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.2002г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, ваши превъзходителства, скъпи приятели,

За мен е голяма чест да получа тази награда, особено като се имат предвид удивителните постижения на останалите лауреати.

Получавам тази награда заради работата си по фотоволтаичните соларни панели или по-просто казано за това, че съм подобрил начина за производство на електричество от енергията на слънцето чрез уреди, наречени слънчеви панели.

Мисля, че повечето разумни хора са наясно с огромното количество електроенергия, необходимо за поддържане на съвременния ни начин на живот. Мисля, че в днешно време повечето хора осъзнават и как нашата зависимост от електроенергията е създавала, все още създава, и ще продължи да създава проблеми, които в бъдеще е много вероятно напълно да излязат от контрол.

Имайки предвид огромните количества енергия, мисля, че ще изненадам повечето от вас, ако ви кажа, че само за три дена Земята получава повече енергия от слънцето, отколкото еквивалента на всички изразходвани от хората горива не само през последната година, а изобщо в цялата човешка история. Австралия, от където идвам, има въглищни запаси за стотици години напред. Но само три седмици слънчева светлина надхвърлят енергията на всички известни до момента запаси от гориво.

За мен това дава изцяло нова гледна точка към електроснабдяването по света. Слънцето все още осигурява почти цялата енергия, необходима за поддържане на човешкия живот, точно както го е правило и преди 500, 5000 или 50 000 години. Разликата е в това, че генерираната от нас допълнителната енергия не се произвежда особено разумно. Това предизвиква проблеми много по-големи от ползите, които носи.

За мен пътят към устойчивата енергия на бъдещето е ясен. Трябва да намерим начин да използваме само малка част от енергията на слънцето и да я преобразуваме в подходяща за ползване форма, за да задоволим всъщност сравнително малките допълнителни енергийни нужди на съвремието ни. Електричеството е една такава удобна форма.

Предизвикателството изглежда напълно разрешимо в рамките на настоящите ни технологични възможности. Всъщност то дори е доста лесно в сравнение с други подходи, които в момента получават повече подкрепа, като ядрената енергетика, например. Мисля, че можем да се справим с технологичното предизвикателство и както ще спомена по-късно, може би дори вече сме се справили. Остава да видим дали ще се справим навреме с политическите и организационни предизвикателства, свързани с признаване на необходимостта от промяна на статуквото.

Личният ми интерес към фотоволтаиците възникна преди около 30 години. През последните години от обучението си се интересувах предимного от микроелектроника. И макар това да бе един обещаващ отрасъл, постепенно изгубих желание да прекарам целия си живот, работейки в тази сфера, която започнах да наричам „изобретяване на по-добър телевизор”. Вече обмислях коренно да променя професията си, когато следдипломната ми квалификация ме насочи към фотоволтаиците.

Това беше сфера, в която можех да използвам придобитите знания и умения, свързани с микроелектрониката, и в същото време да задоволя вътрешната си потребност да върша нещо полезно.

След като завърших докторантура в средата на 70-те, аз се върнах в Австралия и създадох малък изследователски екип, който да работи върху подобряване на ефективността на слънчевите панели. В началото ни беше много трудно. Но в началото на 80-те дейността ни започна да привлича международно внимание.

През 1983г. поставихме първия си световен рекорд за ефективност на силиконови соларни клетки. Това беше доста изненадващо постижение за един малък изследователски екип от Австралия, като се има предвид, че конкурентите ни имаха много по-добро финансиране и ползваха модерните изследователски лаборатории на компаниите, занимаващи се с микроелектроника и правителствените агенции на САЩ, Япония и Европа.

Преднината ни бързо нарасна. През 1985г. преминахме слънчевия еквивалент на „4-минутната миля”*, първата силиконова клетка, която превръща 20% от слънчевата енергия в електричество. Стойност, която тогава се смяташе за практически най-високата граница, която някога може да бъде достигната. Днес вече сме стигнали 25%.

Създадохме и търговска версия на соларните клетки, която основно благодарение на усилията на BP Solar се превърна в една от най-популярните и успешно продавани технологии. BP Solar, един от най-големите играчи в областта на соларните панели, планира за 2010г. приходи от техните продажби, възлизащи на един милиард евро.

Водещата международна роля на нашия екип ни позволи да оцелеем през 80-те години. Периодът около управлението на Рейгън беше много черен за развитието на фотоволтаиците и много други научни екипи, работещи в тази сфера, се разпаднаха. Тъй като ние бяхме едни от малко останали, смятахме, че това ни прави още по-отговорни за намирането на решения на проблемите, пред които бяха изправени фотоволтаиците.

Слънчевите клетки се произвеждат от силиконови пластинки, същите тънки дискове силикон, използвани и в микроелектрониката. Основното предизвикателство за нас бе да намерим начин да премахнем нуждата от тези сравнително скъпи пластинки, като поставим тънък слой от фотоактивния материал направо върху поддържаща стъклена структура. Макар вече да имаше разработени няколко начина за това, те не предлагаха същото високо качество и надеждност, като силиконовите платки.

През последните години стана ясно, че технологията ни „силикон върху стъкло” също е успешна. Pacific Solar, компания, за чието основаване в Сидни помогнах, стартира пилотна линия продукти с добра ефективност, стабилни приходи и разходи доста по-ниски от стандартните силиконови платки.

Какво трябва да се направи, за да се ускори развитието на фотоволтаиците и да достигнат те до ниво, което би намалило зависимостта ни от настоящите енергийни източници?

Една доста обещаваща стратегия е „издърпване на пазара”. Чрез субсидии за инсталиране на соларно-електрически системи на покривите на частни домове, местните и държавните власти по света стимулираха пазара на фотоволтаици и помогнаха за постигане на растеж от 30-40% на година през изминалите шест години.

Този процъфтяващ пазар окуражи производителите да инвестират в нови производствени мощности и процеси, които доведоха до спад на цените. Надяваме се това да помогне за популяризирането на новата технология и особено на подхода за производство „силикон върху стъкло”.

Немският политик д-р Херман Шеер, носител на Награда за цялостен житейски принос за 1999г. и определен от списание Тайм за „Зелен герой на 20-ти век”, е една от основните движещи сили на законодателството в тази сфера. Успехът на неговата партия на изборите през септември, прави възможно разширяването на настоящата програма в Германия от 100 000 домове до един милион подобни системи. Великобритания, Холандия, Швейцария, Франция, Италия, Испания и Португалия са сред другите европейски държави, в които има подобни програми. Както вероятно забелязвате не всички от тях се славят с хубаво слънчево време. Извън Европа, лидер в областта е Япония. Австралия и част от щатите в САЩ също имат подобни програми. Големият брой правителствени програми, подкрепящи сектора намалява риска от срив на пазара при спиране на някоя от тях.

Това ми се струва сравнително безопасен и ефективен начин за насърчаване на развитието на тази индустрия и гарантиране на международна конкуренция на местните компании, работещи в сферата. Чрез намаляване на цените на фотоволтаиците с помощта на подобни програми, слънчевите панели ще могат да се конкурират с конвенционалните енергийни източници. Освен това соларните клетки ще могат да осигурят електричество за онази 1/3 от човечеството в развиващите се страни, която традиционното електроснабдяване така и не успя да достигне.

В заключение бих искал да благодаря на всички, които участваха в и подпомагаха дейността на моя екип през тези 30 години, за които накратко разказах. Бих искал да изкажа специални благодарности и на съпругата си, Джуди Грийн, която винаги ме е подкрепяла и окуражавала да достигам и надхвърлям границите на възможностите си.

*„4-минутната миля” – в спорта означава пробягване на една миля (1,609 км) за по-малко от една минута; използва се като метафора за преминаване на някаква граница, чието надхвърляне е било смятано за невъзможно (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.