RSSРеч на Мартин Алмада при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.2002г.
Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова
Г-н говорител, скъпи приятели,
Като защитник на човешките права и оцелял от държавния терор, типичен за страните, участвали в операция Кондор* през 70-те години, за мен е огромна чест да бъда в прекрасната Швеция, за да получа тази награда.
Приемам я като израз на подкрепа от страна на международната общност към оцелелите от престъпленията, извършени в Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай по време на операция Кондор - план за геноцид, извършван в името на „националната сигурност”.
Зная, че връчвайки ми тази Награда за цялостен житейски принос, фондацията продължава да подкрепя защитата на човешките права по света, за да се превърнат те в основа на всички действия на членовете на ООН.
Прекарал съм по-голяма част от живота си в Парагвай – страна в сърцето на Южна Америка – в преследване на същата цел. Роден съм в Парагвай и съм отраснал по улиците. Трудният живот там ме научи, че образованието е основният път към един по-добър свят.
По време на обучението си започнах работа като преподавател заедно с покойната си съпруга, Челестина Алмада. Преподавах в Института Хуан Батиста Ауберди с мисия, основана на мотото „Училището – преддверие към демокрацията”. Борех се и за по-добри условия на труд и живот. От тази идея се роди и „Учителското селце” - жилищен проект, осъществен благодарение на сътрудничеството между учителите.
След това бях в Университета Ла Плата в Аржентина. С докторската си теза „Парагвай: образование и зависимост” отправих критика, но и предложения за подобрение. Предложения, свързани с образованието и политиката и произтичащи от все по-ясното рабиране на разностранните аспекти на Човешките Права. В резултат на това бях преследван и арестуван.
После дойде изгнанието и борбата ми, подкрепена от много мои европейски колеги, срещу жестокостите на операция Кондор.
През 1989г. с падането на режима на Щрьоснер, затвърдих убеждението си, че трябва да се борим за справедливост, а не за отмъщение. Организирах съдебно разследване и стартирах проекти, обхващащи различни аспекти на демокрацията: развитие на селските региони, борба с бедността и защита на околната среда. Участвах и в проектите на „Алтернативни права”, като Етичен трибунал срещу безнаказаността, закон за обезщетяване на жертвите и предложение за създаване на Национална комисия за истина и справедливост.
Разкрих пред световните правни институции жестоките нарушения на Човешките Права, за да могат извършителите да получат справедлив процес и присъда. Мислех и за образованието: участвах в разговори с млади хора по време на университетските форуми, както и във всяко училище из малките селца.
Тази награда дава на мен и на всички, споделящи борбата ми, мотивация да продължим да работим за една изключително важна задача, която не може да бъде отлагана: „Забраненият мемоар”. Става въпрос за секретните архиви на политическата полиция от времето на военния диктат в Парагвай, продължил цели 35 години. Тези архиви съдържат документи, свързани с операция Кондор. С цел да ги опазим, предприехме стъпки за обявяването на тези архиви за „културно наследство”, за да се превърнат те в част от Световната памет, защитавана от ЮНЕСКО.
Имах честта да открия тези „Забранени мемоари”, известни и като „Архивите на терора”, в Асунсион на 22.12.1992г. Тонове документи, които дават достъп до подробната, записвана ден след ден, история, днес са на разположение на съдебните власти.
Целите нечовешки разкази на идеолозите и насилниците, цялата тази информация предстои да бъде изучена. Място за анализ и медитация… лаборатория, която показва източника и стратегиите на ежедневно извършваното в цял един континент насилие.
Дами и господа, след 30 години, това международно признание ме прави отговорен следвайки най-дълбоките етични принципи да се изправя срещу силите, които се опитват да подчинят човечеството на логиката на войната, унищожението на околната среда и империята на огромните транснационални капитали.
Вярваме, че решението няма да дойде от великите сили по света, а от активното местно население. Действията на организираното гражданско общество ще принудят правителствата и международните финансови институции да сложат край на причините за постоянната бедност в страните от третия свят.
Тази реалност ни кара да заявяваме с дълбоко убеждение необходимостта хората по света да познават Човешките си Права. За нас е ясно, че нито един народ, нация, международна организация или политически лидер няма право да поема ролята на „Спасител и благодетел на човечеството”, защото това ни връща отново в отминалите времена, когато превесът на „единствественото правилно мислене” е водел до смърт, войни и унищожение на много по-големи цености.
Защитата на Човешките Права означава даване на по-голяма власт на социалните групи, отхвърлени от обществото на национално и международно ниво. Стартиране на диалози на различни нива и пресътворяване на една демокрация, която е не само представителна, но и насърчава участието на хората. Това участие трябва да бъде както в ежедневния живот на квартала, в който живеете, така и в правителството, в местните управителни органи, телевизията, виртуалните мрежи.
Надеждата се състои от ВЯРА и РАБОТА. Заради това на ЮГ, в Порто Алегре, Бразилия, неправителствени организации и социални движения от различни държави се събраха заедно за участието си в Световния Социален Форум. Те защитават дълбокото убеждение, че е ВЪМОЖЕН ЕДИН ДРУГ СВЯТ.
Международната политика и влиянието на последните събития, върху страни съсипани от външния си дълг и растежа на военната промишленост, ме накараха да отправя призив за подкрепа на Човешките Права. За тази цел нося със себе си откъс от конституцията на ЮНЕСКО. В него пише следното:
„Вече казахме, че войните се раждат първо в умовете на хората. Следователно пак от умовете на хората трябва да дойде и мира.”
На този престижен форум и от позицията си на оцелял и на защитник на Човешките Права бих искал да ви предупредя за опасността от държавен терор.
Крехкостта на демокрацията предизвиква в много парагвайци носталгия по т.нар. „времена на ред, мир, развитие, сигурност…”; това са онези същите времена, през които операция Кондор уби милиони хора пред очите на пасивното и съучастническо мълчание на съседните страни.
В страната ми хората търсят „месия спасител”, който налага собственото си разбиране за „организиран, ефикасен и успешен свят”.
Всеки социален конфликт е зов за внимание. Ето защо подчертавам отново необходимостта от укрепване на Държавата на Общите Блага и Гражданското Общество, които да контролират излишъка на политическа и пазарна власт. Така нашата мечта за преминаване от ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ към ДЕМОКРАЦИЯ НА АКТИВНОТО УЧАСТИЕ ще се сбъдне.
В това общество младите хора от градовете и селата, често безработни, професионалисти или не, имат всичко необходимо, за да се присъединят към усилията ни да издигнем факела на Човешките Права, който осветява пътя към нашето общо бъдеще.
Благодаря ви.
*Операция Кондор – операция на политически репресии и терор, организирана от правителствата на Аржентина, Чили, Парагвай, Уругвай и Боливия с активната подкрепа на САЩ; стартира през 1975г. с цел да елиминира потенциални заплахи от социалистическо и комунистическо влияние, но реално, за да премахне опозицията; води до смъртта на поне 60 000 души (бел.пр.)
