Реч на Мартин Алмада при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Мартин Алмада при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.2002г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, скъпи приятели,

Като защитник на човешките права и оцелял от държавния терор, типичен за страните, участвали в операция Кондор* през 70-те години, за мен е огромна чест да бъда в прекрасната Швеция, за да получа тази награда.

Приемам я като израз на подкрепа от страна на международната общност към оцелелите от престъпленията, извършени в Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай по време на операция Кондор - план за геноцид, извършван в името на „националната сигурност”.

Зная, че връчвайки ми тази Награда за цялостен житейски принос, фондацията продължава да подкрепя защитата на човешките права по света, за да се превърнат те в основа на всички действия на членовете на ООН.

Прекарал съм по-голяма част от живота си в Парагвай – страна в сърцето на Южна Америка – в преследване на същата цел. Роден съм в Парагвай и съм отраснал по улиците. Трудният живот там ме научи, че образованието е основният път към един по-добър свят.

По време на обучението си започнах работа като преподавател заедно с покойната си съпруга, Челестина Алмада. Преподавах в Института Хуан Батиста Ауберди с мисия, основана на мотото „Училището – преддверие към демокрацията”. Борех се и за по-добри условия на труд и живот. От тази идея се роди и „Учителското селце” - жилищен проект, осъществен благодарение на сътрудничеството между учителите.

След това бях в Университета Ла Плата в Аржентина. С докторската си теза „Парагвай: образование и зависимост” отправих критика, но и предложения за подобрение. Предложения, свързани с образованието и политиката и произтичащи от все по-ясното рабиране на разностранните аспекти на Човешките Права. В резултат на това бях преследван и арестуван.

После дойде изгнанието и борбата ми, подкрепена от много мои европейски колеги, срещу жестокостите на операция Кондор.

През 1989г. с падането на режима на Щрьоснер, затвърдих убеждението си, че трябва да се борим за справедливост, а не за отмъщение. Организирах съдебно разследване и стартирах проекти, обхващащи различни аспекти на демокрацията: развитие на селските региони, борба с бедността и защита на околната среда. Участвах и в проектите на „Алтернативни права”, като Етичен трибунал срещу безнаказаността, закон за обезщетяване на жертвите и предложение за създаване на Национална комисия за истина и справедливост.

Разкрих пред световните правни институции жестоките нарушения на Човешките Права, за да могат извършителите да получат справедлив процес и присъда. Мислех и за образованието: участвах в разговори с млади хора по време на университетските форуми, както и във всяко училище из малките селца.

Тази награда дава на мен и на всички, споделящи борбата ми, мотивация да продължим да работим за една изключително важна задача, която не може да бъде отлагана: „Забраненият мемоар”. Става въпрос за секретните архиви на политическата полиция от времето на военния диктат в Парагвай, продължил цели 35 години. Тези архиви съдържат документи, свързани с операция Кондор. С цел да ги опазим, предприехме стъпки за обявяването на тези архиви за „културно наследство”, за да се превърнат те в част от Световната памет, защитавана от ЮНЕСКО.

Имах честта да открия тези „Забранени мемоари”, известни и като „Архивите на терора”, в Асунсион на 22.12.1992г. Тонове документи, които дават достъп до подробната, записвана ден след ден, история, днес са на разположение на съдебните власти.

Целите нечовешки разкази на идеолозите и насилниците, цялата тази информация предстои да бъде изучена. Място за анализ и медитация… лаборатория, която показва източника и стратегиите на ежедневно извършваното в цял един континент насилие.

Дами и господа, след 30 години, това международно признание ме прави отговорен следвайки най-дълбоките етични принципи да се изправя срещу силите, които се опитват да подчинят човечеството на логиката на войната, унищожението на околната среда и империята на огромните транснационални капитали.

Вярваме, че решението няма да дойде от великите сили по света, а от активното местно население. Действията на организираното гражданско общество ще принудят правителствата и международните финансови институции да сложат край на причините за постоянната бедност в страните от третия свят.

Тази реалност ни кара да заявяваме с дълбоко убеждение необходимостта хората по света да познават Човешките си Права. За нас е ясно, че нито един народ, нация, международна организация или политически лидер няма право да поема ролята на „Спасител и благодетел на човечеството”, защото това ни връща отново в  отминалите времена, когато превесът на „единствественото правилно мислене” е водел до смърт, войни и унищожение на много по-големи цености.

Защитата на Човешките Права означава даване на по-голяма власт на социалните групи, отхвърлени от обществото на национално и международно ниво. Стартиране на диалози на различни нива и пресътворяване на една демокрация, която е не само представителна, но и насърчава участието на хората. Това участие трябва да бъде както в ежедневния живот на квартала, в който живеете, така и в правителството, в местните управителни органи, телевизията, виртуалните мрежи.

Надеждата се състои от ВЯРА и РАБОТА. Заради това на ЮГ, в Порто Алегре, Бразилия, неправителствени организации и социални движения от различни държави се събраха заедно за участието си в Световния Социален Форум. Те защитават дълбокото убеждение, че е ВЪМОЖЕН ЕДИН ДРУГ СВЯТ.

Международната политика и влиянието на последните събития, върху страни съсипани от външния си дълг и растежа на военната промишленост, ме накараха да отправя призив за подкрепа на Човешките Права. За тази цел нося със себе си откъс от конституцията на ЮНЕСКО. В него пише следното:

„Вече казахме, че войните се раждат първо в умовете на хората. Следователно пак от умовете на хората трябва да дойде и мира.”

На този престижен форум и от позицията си на оцелял и на защитник на Човешките Права бих искал да ви предупредя за опасността от държавен терор.

Крехкостта на демокрацията предизвиква в много парагвайци носталгия по т.нар. „времена на ред, мир, развитие, сигурност…”; това са онези същите времена, през които операция Кондор уби милиони хора пред очите на пасивното и съучастническо мълчание на съседните страни.

В страната ми хората търсят „месия спасител”, който налага собственото си разбиране за „организиран, ефикасен и успешен свят”.

Всеки социален конфликт е зов за внимание. Ето защо подчертавам отново необходимостта от укрепване на Държавата на Общите Блага и Гражданското Общество, които да контролират излишъка на политическа и пазарна власт. Така нашата мечта за преминаване от ПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ към ДЕМОКРАЦИЯ НА АКТИВНОТО УЧАСТИЕ ще се сбъдне.

В това общество младите хора от градовете и селата, често безработни, професионалисти или не, имат всичко необходимо, за да се присъединят към усилията ни да издигнем факела на Човешките Права, който осветява пътя към нашето общо бъдеще.

Благодаря ви.

*Операция Кондор – операция на политически репресии и терор, организирана от правителствата на Аржентина, Чили, Парагвай, Уругвай и Боливия с активната подкрепа на САЩ; стартира през 1975г. с цел да елиминира потенциални заплахи от социалистическо и комунистическо влияние, но реално, за да премахне опозицията; води до смъртта на поне 60 000 души (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.