Опит и гъвкавост

Старостта на хората свързваме главно със зимата и смъртта. С пълната застоялост и замръзналост на създанието и съзнанието. Както тялото, така и мозъка са сковани. Но не трябва да забравяме Душата и Духа! Нима те трябва да се подчинят на тази скованост?

Зимата може да бъде и приказно красива. Такъв може да бъде и всеки стар човек, изпълнен с опит и мъдрост. Не е необходимо преклонната възраст да означава непременно и скованост, липса на желание за развитие, движение, промяна и самоусъвършенстване. Дори напротив, опита трябва да върви ръка за ръка с гъвкавостта. Имам голямата радост да познават множество хора на преклонна възраст, които са запазили гъвкавостта си и за истински пример за мъдрост и постоянно развитие на Душата. От такива хора можем да научим много. А много от тях не само, че не се пенсионират и отдават на безполезни хобита, ами дори са до сетните си дни движещи мотори в развитието на обществото. Именно такива хора осъществяват връзката между поколенията. При тях водещото начало е Душата, която дава и обича. Старите хора са способни да забравят себе си и да се отдадат напълно за света. Такива хора съществуват, защото се обръщат с усмивката на „Да“ към света и той ги оставя сред нас още дълго.

Старостта може да е гъвкава. Младостта може да е мъдра. И точно тези качества на младостта и старостта създават връзката между тях.

Снимка на Т. Сундуп.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.