Две пейки, две историйки

Ах, какви неща можем да видим, когато се движим с отворени очи! Например две пейки. Напълно еднакви. Но, които ни носят различни послания и ни разказват две различни истории. До крака на едната пейка старателно са подпряни гребенче и гел за коса. От тези, които използват момчетата. Мда, вместо да ходят на училище. Ама на какво ли може да ги научи това училище?

Под другата, съседна, пейка пък виждаме една небрежно хвърлена книжка. Булевардно романче. От тези, които момичетата четат. Мда, булевардно романче, ама поне се чете. Поне се следват изискванията на обществото. Ама на какво ли може да ги научи това общество?

Какви ли истории се крият зад тези предмети? Незнам. Аз бях само фотограф в събота следобед в ботаническата градина. Не бях единствения фотограф. Имаше и една сватба. И един професионален фортограф. И ако историята на момчешкото гелче и момическата книжка могат да се развият до историята на сватба, то аз сигурно няма да се превърна в професионален фотограф. Но с удоволствие ще напиша и аз една такава история след като я преживея. Не съм от тези, дето обичат само да наблюдават историите с отворени очи. Аз обичам и да ги пиша! С отворена Душа! Да привеждам иДеята в Действия.

Е, всеки от нас е свободен да напише сам историята на тези два предмета и съдбите, които се крият зад тях. И пишейки за тях, да не забравите да напишете и за себе си! Отпуснете въображението си! Изпратете ни на om@openom.eu довършените истории – Вашите лични и тези от двете пейки. Ще се радваме не само да ги прочетем с отворени очи, но и да ги преживеем с отворени Души.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Ежедневието and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.