Виждаме света с отворени очи

Ах, колко е прекрасно да се пътува по света! Колко е хубаво да отворим Душата си за неговата красота и Любов! Как се разгръща Духа ни, когато виждаме света с отворени очи! И за това не ни е необходимо да пътуваме по света. Светът е тук и сега, навсякъде и винаги. Не е нужно ние да пътуваме. И той самия може да пътува при нас. Важно е да сме с отворени очи, да съзерцаваме и да възприемаме.

Вчера мързеливо се препичах на топлите следобедни слънчеви лъчи на циганското лято в ботаническата градина. Четях си въодушевяващите книжки на Босия пътеводител. В тях става дума за създаване, ръководене, придружаване и подкрепа на живи организации. И като че ли мъдростта на книгата предизвика мъдростта на житейския опит. Възрастна двойка, моряк и жена, седна на пейката до мен. Морякът явно си търсеше събеседник с отворени очи, за да сподели мъдростта на живота си.

Беше обиколил света, за да намери пристан в Карлсруе; за да започне да вижда красотата, истината, свободата, мъдростта и Любовта в малките неща – в последните топли слънчеви дни, в красивите цветя, в пъстрия залез и неочакваните въодушевени разговори със случайни (няма нищо случайно!) събеседници. И историите се нижеха една след друга. Слушах с отворени очи, а сега записвам и разказвам тези малки и пъстри историйки житейска мъдрост за обществото ни.

1. Ах, гърците – това, гърците – онова. Все гърците са ни виновни. Ама преди олимпиадата в Атина си построиха ново летище за нула време, а нашето в Берлин не могат и една година след крайния срок да го направят. Нищо чудно, че във вестниците се появяват злободневни карикатури на старомодно облечени господа с куфари на новото неготово летище. На очудените погледи на строителите, отговарят: „Ех, ами то аз за трабант 12 години чаках, сега за един полет една година ли няма да почакам.“

2. В Германия заплатите на ниско и не чак толкова ниско квалифицираните работници са малко над ръба на оцеляването. Вярно, ниско платена работа, но има. Но това стига за оцеляването им, защото Германия е най-евтината държава и защото има работа. И хората са дисциплинирани и имат малко разходи. Цента се цепи на две, парното не се пуска цяла зима, водата и тока се пестят и т.н. и т.н. За десет години в Германия съм си пускал парното не повече от 50 дена. На 12 до 14 градуса може да се спи добре. 25 не са необходими. А в Германия и за малко пари хората работят добре и много. Производителността на труда е висока. Техниката помага. Уредеността на държавата – също.

Затова и био-храните, отгледани в България се изнасят за Германия, там се опаковат и се внасят обратно в България. И най-важното – продават се на по-ниски цени от опакованите в България. Същото е и в Италия. Вярвате ли ми или не, в Италия не можете да си купуте портокалов сок, произведен на място. Портокали колкото искате, ама те се изнасят за Германия, правят се там на сок и той се продава в Италия на цени в пъти по-евтини от италианския. Затова в магазините италиански сок няма.

А забелязвали ли сте, че ако на една стока не пише произведено в Китай, то най-вероятно пише произведено в Германия? Да, Германия изнася заводи и огромни машини. Но Германия изнася и химикалки, паста за зъби, памперси, козметика и какво ли още не. Е, стоките не са по-евтини от китайските, но не са много по-скъпи, а траят вечно, качествени са и най-важното – винаги много по-евтини от местните. Ето как немската икономическа машина смазва неконкурентно способните южни икономики в ЕС. Със сиртаки, хоро, салса, фадо, шансон и серенада само не се живее. Особено, когато е съчетано с ниска производителност на труда, ниска пестеливост, голям мързел, високи разходи за това и онова, което не винаги ни трябва …

В такъв един свят китайската и немската икономически машини газят, дори японци и американци се задъхват, а какво остава за южна Европа, втория свят (бившите и настоящи комунистически държави) и камо ли пък за третия свят. Може да се каже, че на юг сме мързеливи. Вярно е. Но може да се каже и че на север сме безкомпромисни капиталисти. Така неминуемо се създава поток ресурси и пари от юг на север, който, за да има някакво мижаво равновесие отпуска в далеч по-малка част обратно на юг под формата на помощи и спасителни чадъри (или скъпи кредити?). Две перфектно смазани машини се движат с пълна скорост и смазват всичко по пътя си, дори и тези, които са им необходими за да продължат да се движат. И хич не забелязват, че в бясното си темпо носят на гърба си останалия свят. Това се нарича глобализация и запазване на крехко равновесие без хармония за максимални печалби на единици и минимално оцеляване на масите (ако са от втория свят. За масите от третия минималното оцеляване не е необходимо – те са далече, за да ни попречат. Или?)

3. Ах, аз съм обиколил всички арабски държави. Там е наистина такава жега, че и да не си вярващ мюсюлманин ще искаш да се покриеш от горе до долу, за да не се показва и косъмче на слънцето. Жегата е толкова голяма, че кара кръвта да кипи. Сведователно и чувствата. Темперамента може да се подпали от най-малката изкричка, както и саваната от най-малката тревичка. Точно това се случи в последните дни след поредното непристойно отношение към един Светец за мюсюлманите. Да, хубаво е да има свобода, но и отговорност трябва да има. Нима бушуващата кръв на един испанец няма да скочи срещу обида на Светец? Шведското или финландско по-спокойно сърце сигурно по друг начин ще приеме такива събития, ама ако на първите бързо им минава, то при вторите това не е така. Климата си оказва влияние. Но и едните и другите могат да се поучат от съвършенството на Христос и дългия път на Иисус към него. Защото той показва пътя на свободата и Любовта.

4. Бил съм къде ли не. И в най-бедните държави. А никъде мизерията не е толкова голяма колкото в гетата до пристанищата. Но единственото място, където само слезнахме на сушата и веднага се качихме обратно на кораба, беше Либия. Либия във времето на краля, преди Гадафи. Невероятна мизерия. Такова нещо нито в Бангладеш, нито в Сомалия, нито в Таити бяхме виждали. Не издържахме и се върнахме на кораба. Нищо чудно, че народа се радваше на Гадафи. Но той бързо забрави какво е било преди и започна като монарха да се държи с народа. И го последва участта му.

5. Аа, красива е Канада. Но никъде другаде проституцията не е толкова неприятна както на пристанището в Халифакс. Сводниците безпощадно експлоатират работничките, които най-често са черни, болни от спин и зависими от дрога. А сводниците държат не само бизнеса с телата им, а и този със снабдяването с дрога и с лекарства за спина. А проститутките живеят в затворен кръг. Ами полицаите? Те гледат и не могат да направят нищо, заради законите. А държавата?

Не може ли да вземе примера на Холандия и Амстердам за дрогата? Там доставчиците се преследват, а зависимите се друсат под всеки мост на каналите, заедно с пияниците – употрепата на алкохол е забранена навън. Разрешено е само вкъщи или в заведение. А градовете са пълни с млади хора от цяла Европа, които отиват да се друсат на спокойствие. Проститутките също са на ниво. Съботния шопинг се замества с разходките по улиците с работнички. Зад всеки прозорец се крие нова изненада. Различна възраст, цвят на кожата, външен вид и т.н. Само тарифата е една и съща – фък енд сък за 50 евро. И никакви пазарлъци, моля!

Или примера на Португалия за проституцията? В Опорто проституцията е легална, сводничеството не. А полицията далеч не гледа безучастно. Свобниците се гонят до дупка, а полицейския началник държи огромната сграда, в която проститутките работят на скъп наем, но легално.

Или примера на Германия? В която проституцията не само, че е легална, но и подлежи на всички закони за социално осигуряване. Да, всички работнички си плащат осигуровки и са осигурени ако нямат работа. Но това не се случва в този бранш. Там, също както и при другите легализирани „тъмни бизнеси“ като хазарта растежа е вечен. Дори има недостиг на кадри. Да, няма достатъчно проститутки в Германия, въпреки че има свежи попълнения предимно от Румъния и България. Да, повече отколкото рускини дори. Не знаете ли, че българската мафия вече е на едно от челните места в света? Само руската, китайската и италианската са пред нас. А за новите флат-рейт дъмпинг тарифи в Германия, предлагани предимно от азиатки, знаете ли? 50 евро за вечер за всичко що тялото желае. На момиче се падат само по двайсетина мъже на вечер. Е, поне има работа. Но да се върнем на недостига на кадри. Случва се дори някоя добре образована ИТ специалистка да остане без работа и да й предложат да стане проститутка. А тя да откаже, разбира се. И да й спрат парите за безработни.

Сега разбрахте ли кой модел е най-добрия? Дали този на Канада, на Португалия, на Холандия или на Германия? Аз не съм сигурен, ама май си трябва нов модел навсякъде.

6. Всичко започва от образованието. Познавам един индиец. Идва от малко бедно селце, ама е успял да стигне до образование в Германия, още преди години. Предлагат му практикум, а той цяло следване изкарал. Ама защо Ти е следване, като Ти стига един практикум за това, което ще работиш. То практикум стига, ама ако ми се наложи нещо друго на село в Индия, кой ще ми помогне? Та само аз мога да пиша и чета, та камо ли нещо по-сложно. Аз да си се образовам, че да мога сам да го направя. И каква е сега поуката? Който учи, ще сполучи. Да, ама не само. Защото този индиец бил един от многото други индийци, които го правили това. И сега Индия са на първо място по най-много образовани хора. А през това време немските ученици какво правили? Практикум – че защо да се трудят излишно да следват? Нали има турци да вършат работата? Има, ама няма! Образованите турци се връщат в Турция, а в Германия четири милиона немци не могат да четат и пишат.

7. Някъде по пристаницата в Израел. Случката може да се развива както през 1966, така и през 2012. Влизаме в едно заведение и плъховете скачат от масите. Не пречи, където има пристанище и кораби, то има и плъхове. Свикнали сме. Идва една стара жена с достойно излъчване за да извърши неприятната работа по почисването на масата. Обаче много се радва да поговори малко немски. Нищо, че е трябвало да преживее ужаса на втората световна война. Няма и помен от омраза. А и защо ли? Човек трябва да може да прости. Пък и немците нали плащат над четири милиарда репарации на година на Израел, както през 1966, така и през 2012. Но защо тогава на тази жена се налага да върши такава работа? Е как защо? За бедните евреи и за още по-бедните палестинци пари няма. За война обаче има. Нали репарациите от войната отиват за войната! За въоръжаването на израелската армия и за закупуването на оръжия от Германия, която междувременно се нарежда на трето място в света след Сащ и Русия по продажби. Любопитно. Не беше ли Германия държавата, която трябваше, според конституцията си, да дава пари само за самоотбрана? Или когато израелци и палестинци се изтребват с немски оръжия това се нарича самоотбрана? Явно немците имат странна представа за самоотбрана и сигурност. Сигурно и затова на 100 жители се падат по 70 парчета огнестрелно оръжие. Ах, ето къде ми отивали данъците.

Седем историйки от един побелял и куцащ възрастен моряк. Сърцето му вижда с отворени очи и се радва на малките неща от ежедневието в последните слънчеви есенни дни. А умът му вижда с отворени очи събитията по света. А решения дали има? Може би не, твърде стар е, за да създава тепърва решения, но с опита си може да помогне на младите да ги намерят. И вчера го направи. Сподели опита си на един млад мъж, който знаеше да го слуша. Не съм първия, няма да съм и последния. И този пост със седем историйски ако отвори очите на поне седем млади Души за поне седем нови решения за обществото ни, то един стар и мъдър човек ще бъде още по-усмихнат и радостен в последните си дни, нищо, че куца, трепери и забравя. А заедно с него поне три милиарда няма вече да живеят в мизерия и да се борят за всекидневното си оцеляване. И поне още четири милиарда ще са щастливи. Мда … знаете ли как малките и игриви вятърчета в Гренландия се превръщат в бури в Европа? Може пък и малко слабото есенно слънце в Германия и усмивката от последните топли дни да се превърне в голямо и топло Слънце от Любов и Светлина за целия свят. И това зависи не само от трепването на крилцата на една пеперудка в Япония, а и от трепването на Душата на всеки един от нас!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Ежедневието and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.