Децата и пеперудите, възрастните и гъсениците

Чували ли сте за теорията на деволюцията? Според нея човечеството не се развива, ами напротив – деградира бавно и постепенно. Произлизаме от Бога, били сме съвършени, създали сме велики цивилизации, а сега пъплим надолу. Пример за това би трябвало да са разните „диви“ и „подивели“ племена и дори човекоподобните маймуни. Но да оставим маймуните на мира и да разгледаме хората. Променяме се не само през вековете и поколенията, но и всеки един отделен човек преминава дълъг път от дете до възрастен. Също както пеперудава изминава дълъг път до гъсеницата. Опс, всъщност е наобратно. Пеперудата е красивото, летящо, полезно и усъвършенствало се животинче, а гъсеницата е гнусна, грозна, влачеща се по земята и вредна.

Но, нека все пак да оставим животните на мира. Да се върнем на хората. Повечето от нас май все още си мислят, че от дете до възрастен се изминава пътя на развитието. Не и Алисън Гопник! Професорката по психология и философия е събрала достатъчно материали, за да твърди точно обратното. Изглежда, че децата значително превъзхождат възрастните. Но просто възрастните доминират света и те дефинират кое е развитие и кое не. Също както съвременния „възрастен и цивилизован“ човек дефинира кой е дивак и кой не. И за по-сигурно, за да не остане само с дефиницията, дори действа – изтрепва диваците. И човекоподобните маймуни също. Но, да оставим най-после животните на мира.

Хубаво, че поне не сме си поставили за цел да изтрепем и децата. Тях ние не ги трепем, а ги тормозим психически. Мда … така правим. Унищожаваме безжалостно Духа им. Децата летят из въздуха, свързани са с първоизточника и със света, също както „диваците“, съзерцават, възприемат, учат, развиват се. А възрастните се влачат като гъсеници. И правят всичко възможно да накарат и децата да се превърнат в гъсеници. Опитват се всячески да им подрежат крилцата и да ги накарат да пълзят по земята. Но не могат! Децата са в състояние на по-голяма будност, на по-високо ниво на съзнание и не е далеч толкова лесно да ги приземим. Мда, децата виреят толкова по-високо от нас. И са толкова по-свързани със света. Докато ние се занимаваме само със собственото си аз и даваме пълна свобода на егото и егоизма си, те дори не познават тази думичка „аз“. Но ние сме много материални, а материята е упорита. „Учим“ ги непрекъснато как да се приземят, но не не успяваме да ги приземим. Нима може тъмнината да победи Светлината? Не! Никога! Докато ние ги тормозим, те ни облагородяват, правят ни отново Хора, дават ни Светлина и Любов. Както казва дори невярващата еврейка Гопник в книгата си „Бебета философи. Какво децата могат да ни научат на Истина, Любов и смислен Живот“ – „Никой не ни прави по-големи светци от децата“

Но настъпва един „хубав“ миг на промяна – децата биват давани на детска градина или на училище. И тогава се случва „чудото“ – децата започват да се самовглъбяват, да се съсредоточават (ако не го правят според учебния план им даваме хапчета и ги подлагаме на още повече психически тормоз), да се насочват единствено и само към себе си, без да могат да се открият. Каква промяна само! Творчеството изчезва, изчезва и Единството със Света, изчезва любопитството и Радостта. Неслучайно децата говорят за училище-мъчилище. Повечето от тях не успяват да оцелеят и се превръщат в гъсеници, пардон, възрастни. Малцина, като Томас Едисон и Леонардо да Винчи, имат щастието да не са ходили на училище и да останат поне частично деца. И повечето от „диваците“ не успяват да оцелеят. Оцелява предимно доминиращото племе на „възрастните и цивилизовани“. Защо ли се сещам освен за деволюцията и за „Криворазбраната цивилизация“ …

Е, нека не гледаме на нещата само в черно и бяла. Време е да отворим очите си за хармонията на света и да започнем, както казва Учителя, „да уважаваме малките“, както децата, така и индигенните народи, както гъсеницата, така и пеперудата. Щом сме тук, заедно, то значи трябва да се учим едни от други. В мир и сговор. Нека оставим другата част от нас да живеят и да се развиват свободно и те ще ни се отблагодарят премного. Така както пеперудата се отблагодарява на гъсеницата и така както красивия лебед на грозното патенце. Нека всички сме деца и едно със света, за да летим заедно все по-нагоре и напред!

Само този, който е израснал, но е останал Дете, е Човек.

Ерих Кестнер

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.