Личен път и обществено съграждане

Преди време, на 1.11.11 малко преди 11 часа ;) Алекс беше написала една статия за будителите, но не народните. Да си призная, не само, че не ми хареса, но дори си позволих и да я сваля временно от страницата. В последствие я пуснах на страницата, защото в нея има много важни и качествени моменти, въпреки че цялостното настроение не е особено свежо. Защо се връщам на нея? Напълно не случайно. Не вярвам в никакви случайности. Предимно заради народните будители се връщам на нея. Защото мисля, че всеки един от нас трябва да има силите да е народен будител или поне будител на хората около себе си, както и Алекс пише.

Преди четири дена случайно открих един тест за деца за определяне на вероятните професионални интереси. Оказа се добре направен и проверен. Нещо, което толкова рядко се случва при всичките тестове, с които ни заливат. Истинско щастие да попадне човек на нещо толкова добро. Веднага си го направих и даде точни резултати за мен. Наясно съм кой съм и какво искам. Хахаха, тук не мога да не засмея, защото Даниел си беше поставил на гласовата поща следното:

Моля, преди да кажете защо ме търсите отговорете на два въпроса: кой сте и какво искате. Имайте предвид, че повечето хора не успяват да отговорят на тези въпроси през целия си живот.

Свежо, нали? И за съжаление вярно. Но, обратно на теста – въпреки, че знам кой съм и какво искам, то той все пак ми помогна да видя по-ясно някои неща в себе си и черти от характера си. Излезе, че топ три на професиите, които най-много ми пасват са даскал, поп и публицист. Нищо ново под слънцето, но все пак толкова ясно не бях го виждал и осъзнавал! И това всичко се случва само няколко седмици след като съм прочел прекрасните книги на Томас Брунер, издадени от Едицион Иманенте на Уля Новачкова. Тогава в съзнанието ми много ясно изплува една дума за мисията ми – Gesellschaftsgeschaltung. Да, дойде ми на немски. На български ще го преведа с обществено съграждане, изграждане, строителство. Тоест, творческа работа в името на благото на обществото и хората.

Малко след това си говорихме отново с Уля и мислехме как да издадем големите български автори, които са толкова малко познати в Европа, първо на немски, а после и на други езици.

Следващото, далеч не случайно събитие, беше изнамирането на книгата на Филип Панайотов „Вестници и вестникари“. В нея става дума за българската публицистика през вековете, започвайки от първата българска държава на Дунава. Като велики публицисти се изброяват Светци като Константин Кирил Философ и Патриарх Евтимий, както и хора като Цар Симеон I, Поп Богомил, Левски и Ботев. Любопитен поглед. За мен, особено последните двама, бяха предимно революционери, борци за национално освобождение. Като се замислим малко обаче, неминуемо ще видим, че са преди всичко именно блестящи публицисти, работили за Духовното и умствено въздигане на народа, посредством силата на словото. А какви са били освен това? Даскали и попове!

Даскал, поп и публицист. Точно такива хора ни трябват (колкото повече, толкова по-добре) и в днешно време. Трябват ни истински народни будители, неуморни добри и Свети Души, които да работят за благото не само на една България, а на цялата Земя. И никакво оръжие, революции и борба! Само мирен напредък, свобода и отговорност чрез Любов, търпение и смирение. Така, както са ни го показали Ганди и Майка Тереза. Ние можем и никога да не достигнем тези светли примери, но пък винаги можем да се стремим. И ако имаме личната свободата да ги достигнем и дори надминем, то имаме двойно повече общочовешката отговорност да го направим!

Снимките са взети от Уикипедия.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.