Руните

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Руните са изпълнените с мистика древни букви на скандинавците. Развитието им продължава векове. Съществуват доста различни видове руни. В тази статия няма да се спирам на подробностите, а само накратко ще Ви покажа какво е най-важното, което може да се знае за тях. Ако разберем руните, то ще можем да си обясним не само света на скандинавските народи, но и голяма част от историята на средните векове. Ще правя навсякъде паралел с българската азбука.

Развитието на руните започва малко след Христа. Те се явяват като предшественици на християнството в скандинавските страни. Нашата азбука се създава заедно с приемането на християнството. Всъщност, тя е Божествена азбука, която се създава специално за християнството и преминаването на целия български народ на едно по-високо ниво на развитие – цял един народ тръгва по пътя на новия завет. Най-голямото му възприемане от народната Душа се постига и изявява при Богомилите.

Основните руни са само 16 и всяка една от тях си има дълбок Духовен смисъл. Също както и при кирилицата.

За лесното заучаване на всяка руна за нея и с нея се пише кратко стихче, което ни учи на мъдрост. Точно както в българската азбука.

Буквите са: а/о/у, б/п, в/ф, г/к, д, е/и, л, м, н, р, с, т и накрая още две т-та и а-та. Това напомня малко на лицето на нашата азбука.

Какво означават руните? Дъжд, градушка, слънце, вода, Бог, гигант, човек, езда, болест, БОГатство, бреза … тоест основните понятия и природни сили от живота на скандинавците. Личи си природната насоченост към Майката Земя. От българската азбука лъчи по-скоро Духовната насоченост към Бащата Бог. Въпреки че и българи и скандинавци се явяват по-скоро мъжкото и дейно начало, което опложда славянското, женското начало.

Първата буква, руна, от азбуката е А, което е БОГатство и изразява личния БОГ в Теб, Аз-ът в българската азбука. А е и Богът в същото време. Бог е в нас и ние сме в Бога. Може А да се тълкува като личния Бог у нас, проявлението на Божественото във всеки един от нас. Любопитно е да се каже, че последната руна от азбуката е също А (А-то с кръгче), което също е Бога. Всичко започва и свършва с Бога и нищо не става без него и всичко чрез него става. Бог е началото и края. Бог се развива чрез нас и в нас и затова е нашето вътрешно БОГатство. Ние поемаме Света от Бог, Благославяме го и Му Го даваме отново. Къде по-ясно се вижда това Творение на Света освен именно в Словото? Затова и азбуката на викингите започва с А, БОГатството, проявения на Земята и в нас, женския, Господ и завършва отново с него, този път с абсолютния, идеалния, мъжкия, Бог.

Говорейки за БОГатството, то непременно трябва да се обърнем и към мъдростта на Учителя. Още в първата си беседа, Ето Човекът, той говори именно за предпоставките за развитието на Човека. Започва се точно от БОГатството:

За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.

Аз Буки Веди … от Аз-ът, от проявеният в нас Господ, се заражда всичко. След това се появяват Буквите, Словото, идеята за Създанието, Проявлението на Бога, матрицата, торсионните полета (Справка „Физика на Вярата“ от Тихоплав в спиралата). Много хубаво, математически и геометрично, този процес е описан в книгата на Друнвало Мелхизедек „Древната тайна на цветето на живота“. Книгата може да се намери в спиралата. Най-ценната информация се съдържда и в уикипедия. Едва след това, като трета стъпка идва самото създание, материята, действието, същността, първото движение.

Руните се групират в 3 групи, всяка с по 5-6 букви и всяка носеща някакво значение и отговаряща на някаква добродетел. Българската азбука по същество е също една добродетел, нравоучение, което хората добре трябва да запомнят и което им отваря вратата към Духовното развитие и Възвисяване.

И какво излиза от всичко казано до тук? Рунните са всъщност ранния проводник на християнството при скандинавските народи. А при нас азбуката е неговия израз, завета, че сме поели по Духовен път. Любопитно е, че става дума за едно и също време, в което това се случва. Времето в което мъжкото българско Духовно начало опложда женското славянско Духовно начало и двата ни народа се сливат в един. Същия процес се наблюдава при викингите при създаването на киевска Рус. Един процес на обединение на народите.

Да, наистина! Малко по-рано започва и обединението на арабските племена под учението на исляма на Мохамед. Това е едно учение, което отговаря много добре на арабските обичаи, култура и начин на живот. Обединени, те тръгват да завземат света и никой не може да ги спре. Освен Тервел. И викингите, векове по-късно, когато вече са поставили търговската и икономическа власт в Европа в свои ръце и са приели християнството. Децентрализираният капитал и мъдрост на севера побеждават централната власт и наука на юга.

Но какво се случва всъщност? Защо именно викингите спират нашествието на арабите в Европа? Какво общо има това с руните и християнството? Всичко е силно взаимосвързано. Първото, което трябва да се разбере е, че християнството води до прекръщането на едни общочовешки ценности от цял един народ. Това се случва и при скандинавците. Но те злоупотребяват с него, така както злоупотребява и Симеон, който желае да обедини ромеи и българи (в това като начало няма нищо лошо), но желае да го направи под собствената си централна власт и с меч в ръка. А това вече е неправилния подход на войната и на централната държава. Приемането на една нова, обединяваща религия води и при арабите, и при българите и при скандинавците до един Духовен подем и развитие, но и до злоупотреба от страна на управляващите и създаване на силни централизирани държави. И в трите случаи това оказва в началото положително влияние и помага за политическото окрепване на не толкова стабилните дотогава формирования (докато при българите има все пак здрава държава, при арабите са племена, а при скандинавците големи независими едно от друго семейства).

Знаем какви са последствията от създаването на силната централна власт и войственото начало в България – много войни, отклоняване от новия завет и създаване на напрежение между праведното население (Богомилите) и управляващата и жадна за политическа и светска власт върхушка. В Скандинавия един крал започва да подчинява всички семейства. Този процес започва от Дания и Южна Швеция и постепенно успява да се разпростре из цяла Дания, южна Норвегия и Швеция. Не успява само в Северна Норвегия. Хората там запазват до голяма степен независимостта си. Много от тях дори не са се покръстили (разлика от процесите в България). Една част от тях бягат в Исландия. Много Богомили бягат в Южна Франция, където катарската, богомилска, държава успява доста дълго да удържи на ударите на папата.

Извод: виждаме как вярата може да донесе за кратко време обединение и Духовно развитие и напредък, но и как злоупотребата и превръщането й в религия могат да доведат до абсолютна власт и разрушение. Българският народ още търпи последствията от незпазването на завета, прогонването на Богомилите и т.н.

Повече за мъдростта на скандинавците тук. Снимките са взети от уикипедия.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.