Решавайте проблеми, вместо да създавате организации

Статия: „Възможно ли е твърде големия брой социални предприемачества всъщност да задълбочават проблемите?“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ако желаете да промените света, независимо дали на местно или на глобално ниво, вероятно сте обмисляли възможността да основете собствено социално предприемачество или благотворителна организация. Помислете отново. Писателят и преподавател в Колумбийския университет Браян Райх твърди, че наличието на твърде много организации пречи на разрешаването на най-наложащите световни проблеми. Според него хората трябва да използват съществуващите модели, за да задоволят конкретни нужди и да разрешат дадени проблеми, използвайки гъвкави вместо статични структури.

Райх основава маркетинговата си компания „little m media“ през 2009г., за да помогне на организациите да се фокусират върху „информационния опит”, който според него представлява „нещата, които консумираме и които определят нашето поведение и как функционираме като човешки същества”. Райх преподава потребителско поведение и маркетингови стратегии в магистърската програма по комуникации в Колумбийския университет.

Dowser: Скорошната ви книга, „Shift and Reset“, препоръчва дадени подходи към новите медии, които биха позволили на потребителите да използват пълните възможности, които те предлагат, без да отделят за това твърде много време и ресурси. Това означава ли, че предлагате умерено използване на новите медии? Отделяме ли им твърде много внимание и надежди?
Райх: Живеем в невероятно време. За първи път в човешката история всички сме взаимосвързани. Технологиите оказват огромно влияние върху всички аспекти на живота ни. Това открива пред нас нови и неподозирани възможности. Досега се сблъсквахме само с проблеми непосредствено свързани с нашата общност или най-много държава, а днес с лекота научаваме какво се случва на другия край на света. Имаме достъп до знания и умения, намиращи се извън непосредсвената мрежа от контакти и познати, с които имаме досег.

Но колкото по-свързани сме и колкото по-бързо се предава информацията, толкова по-големи стават и предизвикателствата. Тъй като сме свързани, всички усещаме как нещата стават все по-зле и то все по-бързо. И така, ако не променим мисленето си и не разрешим тези проблеми днес, те ще продължат да се задълбочават по-бързо, отколкото можем да намерим решения. А ние не искаме да губим вярата си, че хората могат да се справят с проблемите. Това, което ни липсва е разбиране, капацитет да направим нещо. Използваме стари модели, остарял начин на мислене. А това, смея да твърдя, само влошава нещата.

Зависим ли твърде много от технологиите и социалните медии?
Въпросът не е толкова до социалните медии, колкото до разбирането на това какво означава да си социално човешко същество. Не мисля, че трябва лично да се срещнеш с някого, за да повлияеш върху поведението му или да го научиш на нещо. Но мисля, че трябва да познаваш начина, по който работи човешкият мозък и начина, по който действаме като идвивиди или в екип. Ако ще разчитаме на виртуални контакти, трябва да имаме някакъв опит и с „аналоговите” такива, трябва да знаем как се случват нещата наживо. Социалните медии не са нещо лошо, но чрез тях придобихме поведение, което не е достатъчно добро – не умеем да изслушваме, не се ангажираме с даден въпрос дългосрочно. Хората могат да се нагаждат към промените в процеса на случването им. Но се фокусираме само върху ефикасността и мащаба – колко „приятели” имаме в социалните медии, колко кликвания, колко „харесвания”, а вместо това би трябвало да измерваме дали настъпват съществени промени в поведението. Важен е не самият инструмент, а начинът, по който го използваме.

Изглежда проблемът е в това, че се фокусираме върху количеството, вместо върху качеството?
Точно така. И това не е изненадващо, защото искаме да сме ефикасни, но ефикасността е важна само в определени сфери. Когато сте изправени пред сериозен социален проблем, повече не значи непременно и по-добре. В много случаи се налага да елиминираме някои аспекти и да се фокусираме въху един, върху някаква малка промяна, която ще направи голямата възможна. Няма значение колко хора са заинтересовани, ако са заитересовани от грешните неща.

Пожете ли да ни дадете пример?
В продължение на две десетилетия учените се опитват да разрешат проблем свързан с генома и вируса на СПИН, но така и не успяват. Затова се обръщат към група геймъри – хора, които играят и разработват видеоигри професионално – и за по-малко от две седмици те решават проблема. И така погрешният начин на мислене, мисленето в епохата на медиите, би стигнало до заключението, че геймърите са решението на всеки проблем. Чуваме за едно интересно решение, дошло от геймърите и вече всеки иска те да му помогнат да реши и своя проблем.

Докато по-правилно би било да кажем, че в продължение на 20 години сме гледали на този проблем по един и същ начин, а сега сме намерили нова гледна точка, която никога не би ни хрумнала, ако не живеехме в едно взаимосвързано общество, в което имаме достъп до различни идеи. Същността е в това да гледаме на нещата и да ги правим по-различно. Но това може да се превърне в проблем, когато започнем да се фокусираме върху резултатите вместо върху самата дейност; тогава започваме да създаваме институции и дълги списъци и това изцяло променя правилата на играта.

В Доузър бихме се заинтересували от това, което са направили геймърите. Може да не става въпрос конкретно за геймъри, но бихме искали да знаем какво са направили, за да стигнат до решението. И след това бихме си задали въпроса как това може да бъде възпроизведено отново или приложено в по-голям мащаб.
Тук не съм съгласен с вас. Онова проучване е било наистина уникално. А когато човек започне да мисли за възпроизвеждане на резултатите, той си казва „нека да използваме геймъри в решаването на всеки проблем, без значение какъв е”. И после като се появят два-три проблема, с които геймърите не могат да се справят, човек си казва „зарежи ги, геймърите не стават за нищо, те не са решението.” Не става въпрос за мащаб и възпроизвеждане на резултатите, а за адаптиране и задълбочаване на способността ни да се учим от всички възможни източници и да прилагаме наученото по подходящ начин.

В книгата си Райх твърди, че хората трябва да мислят по-различно, да се фокусират върху същността на своята дейност, а не върху цифрите.

Точно така, не става въпрос за търсене на еднинственото правилно решение.
Когато сте изправени пред сложен проблем, просто няма как да имате само едно решение. Със сигурност има повече от една причина, затова и не може да има едно решение. В сфера като маркетинга, колкото по-прости са нещата, толкова по-добре, но не говоря за намиране на средства или изграждане на марка, а за решаване на проблеми. А продължаваме да действаме според организационни подходи, използвани в миналото. Дори и компаниите с най-плоска организационна структура са все още твърде йерархични, изграждат си някаква структура, свикват с нея и продължават да се придържат към нея. Но в един свят, където всичко непрекъснато се променя, трябва да бъдем много по-гъвкави.

Това ми напомня за нещо, което казахте на последния Зелен фестивал за необходимостта от по-малко нови организации. В Доузър ние редовно говорим именно за новите организации. Кажете ни повече за мнението си относно създаването на нови социални предприемачества.
Хората не трябва да основават организации. Те трябва да си изберат един проблем и да се опитат да го решат. Трябва да направят всичко, което е нужно, за решаването на даден проблем. Това може да означава смяна на екипа или изобщо въздържане от основаване на организация. След като бъде създадена организация, тя трябва да бъде поддържана жива – трябва да има служители, доброволци, офиси, а това изисква време и отвлича вниманието от реалните действия по решаването на проблема. А ако създадете нова организация пък, много е вероятно тя да се конкурира с вече съществуваща такава, която прави същите неща. Най-успешните проекти в Kickstarter правят нещо конкретно: примерно „ще напишем книга на тема…”; идентифицират някаква потребност на пазара, нещо, което хората искат и после просто го правят. В идеалния случай то носи и социални ползи, а не само пари. Но какъв проблем решава дадена организация освен заложеното във всеки желание да бъде част от нещо? Целта ви като организация трябва да е един ден да спрете да съществувате – да решите проблема, с който сте се заели и вече да няма нужда от вас.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.