Реч на Дейвид Ланж при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Дейвид Ланж при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2003г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Горд съм да приема тази награда от името на многобройните хора, които ми помогнаха да направя Нова Зеландия страна без ядрено оръжие.

Движението за Нова Зеландия без ядрена енергия и оръжия е широко и полулярно. Статутът ни на страна без ядрени оръжия е истинско предизвикателство спрямо това, което се счита за нормално в международните отношения. Тази стратегия е приета още по време на студената война, като форма на съпротива срещу доктрините на ядрено въоръжаване. Тя все още е вид укор към безпринципното упражняване на икономическа сила и военна мощ.

Нашето анти-ядрено движение започна с протести на малко на брой активисти. В началото си преди 40 години кампанията за ядрено разоръжаване включваше почти само духовници и синдикалисти. Политиците с лекота ги отхвърляха като ексцентрици и комунисти. Но скоро към тях се присъединиха и много други хора.

Това, което превърна кампанията на Нова Зеландия за ядрено разоръжаване в гражданско движение, бе използването на Южния Пасифик като място за тестове на ядрени оръжия.

През 1973г., в атмосферата над Френска Полинезия бяха извършени ядрени опити. След това имаше и опити под земята, които поставиха под огромна заплаха една от най-крехките екосистеми в света. В Нова Зеландия страхът от ядрено замърсяване и отвращението от арогантността, с която бяха извършени тествете, постепенно насочиха общественото мнение срещу злоупотребата или потенциалната злоупотреба с ядрени технологии.

Непосредственият фокус на протестите в Нова Зеландия бяха носещите ядрени оръжия и задвижваните с ядрена енергия военни кораби на нашите съюзници – САЩ. От време на време корабите акостираха по бреговете на Нова Зеландия, където биваха посрещнати от нарастващ брой протестиращи. Работническата партия заяви, че ако спечели изборите, ще забрани преминаването на такива кораби през акваторията на Нова Зеландия. През 1984г. те спечелиха изборите  и забраната незабавно влезе в сила.

Забраната бе замислена като форма на контрол върху оръжията. Но постепенно се превърна в много повече. Тя изразяваше позицията на страната, че не желае да защитава територията си с помощта на ядрени оръжия. Не искахме нашите съюзници да ни защитават, като използват или заплашват да използват ядрени оръжия. Не искахме да бъдем под т.нар. ядрен чадър.

САЩ настояваше, че стратегическите им доктрини изискват съюзниците им да приемат всички кораби, които те решат да изпратят. Твърдяха, че отказът на Нова Зеландия да приеме носещи ядрени оръжия и задвижвани от атомна енергия кораби, е нарушение на споразумението. САЩ обявиха, че вече не са обвързани с военно споразумение с Нова Зеландия. Споразумението никога не е било официално отхвърлено, но си остава недействащо.

Още от влизането на забраната за ядрени оръжия в сила, тя оказва сериозно влияние върху международните отношения на страната.

Ние не сме държава, която традиционно се стреми да запазва неутралитет. През по-голяма част от най-новата си история сме предпочитали да следваме великите сили. Затова когато повечето от членовете на западния блок ни обвиниха в неспособност да поемем своя дял от световната ядрена защита, ние се озовахме в напълно непозната територия.

По-консервативно настроените, както и служителите във външното министерство и министерството на отбраната държаха на съюз с Америка на всяка цена. Това, което преобърна общественото мнение вероятно бе усещането, че бившите ни съюзници се държат грубо и се опитват да се налагат.

Статутът ни на страна без ядрени оръжия бе официално приет като закон през 1987г. Натискът на общественото мнение помогна този статут да се запази през годините, независимо коя партия е на власт.

Краят на студената война не помогна за сближаване на отношенията ни със САЩ. Новозеландското правителство често е давало ясни сигнали към бившия ни съюзник, че бихме приели в пристанищата си задвижвни с конвенционално гориво и носещи конвенционални оръжия кораби. Но САЩ отклонява тези предложения. Нова Зеландия често е правила много в подкрепа на интересите на САЩ в други области. Въпреки тези усилия САЩ продължава да определя анти-ядрената ни политика като пречка във взаимоотношенията ни.

Това е мярка за ефективността на политиката на Нова Зеландия.

Това, че не притежаваме ядрени оръжия, означава, че отказваме да се примирим със стратегиите за употребата им като средство за защита. Няма да се преструваме на слепи и да се правим, че оръжията вече не са заплаха. По никакъв начин няма да допуснем тестването, производството или разпространението на ядрени оръжия.

Ние не можем сами да намалим броя на ядрените оръжия по света, но правим всичко по силите си един ден тези оръжия да бъдат напълно премахнати. Няма да приемем, че съществува ситуация, която би оправдала тяхното притежание или заплаха за употребата им. Отхвърляме потайността и двуличието около продължаващото усъвършенстване на ядрени оръжия.

Статутът ни на страна без ядрени оръжия е израз на вярата ни, че един ден ние и нашите братя по света можем да изградим институциите, които ще ни позволят да се откажем от притежанието и употребата на оръжия за масово унищожение. Ние сме малка държава и възможностите ни са ограничени. Но както и при всеки друг жизненоважен въпрос, все от някъде трябва да се започне.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.