Осмарски скални манастири

На Шуменското плато има доста скални манастири, които доскоро не бяха много известни, заради липсата на маркировка до тях и затруднения достъп. През последните 2-3 години обаче част от пътеките бяха маркирани, а достъпът до манастирите – обезопасен, като бяха поставени указателни табели, перила, метални въжета и т.н. Едни от най-големите и добре запазени са Осмарските скални манастири, край които се намира и скалният феномен Окото.

До Осмарските скални манастири може да се стигне по няколко маршрута, ние избрахме този през село Осмар. Минава се през цялото село, като на места има табели, оказващи посоката, но тъй като са нарядко винаги можеш да питаш местните хора – те с радост ще те упътят. Колата може да се остави в края на селото или да се продължи още малко по черен път. Основното място, къде може да се заблуди човек е едно разклонение, където се разделят три пътя – държи се този най-вдясно, по останалите се връщаш обратно в селото.

Край първата чешма до пътя има изграден навес с масички и място за палене на огън. От там се тръгва вляво и постепенно се навлиза в гората и започва леко изкачване. Може да ти се прииска някоя почивка по пътя, но най-добре е да проявиш малко търпение, докато стигнеш до още една чешма с голяма поляна около нея. Тя се намира точно в подножието, от което започва стръмно изкачване нагоре.

Пътеката през гората, макар и да не е маркирана, не може да се сбърка. Първият манастир, до който се достига е Костадиновият. Преди 2-3 години още преди проектите до него водеше дървена стълба, която може би днес е сменена с нещо по-стабилно. Изкачването е лесно, но слизането… когато влезеш в манастира стълбата изобщо не се вижда и ти се струва, че няма излизане от там.

Костадиновият манастир е най-големият и най-добре запазен, състои се от две отделни помещения, свързани чрез отвор, издълбан в скалата. Множеството дупки в стените допускат слънчевите лъчи вътре и осветяват поставените незнайно от кого дървени икони.

За манастира се предполага, че е носел името на Св. Константин и Елена и подобно на останалите е възникнал около 12-14-ти век, когато е бил обитаван от монаси-есихасти.

За района около скалните манастири Ванга казва, че са четвърти по сила на енергийното поле след Рупите, Царичина и Мадара.

От полянката край Костадиновия манастир вдясно се отклонява пътека, по която вероятно се стига до друг скален манастир – Диреклията, наречен така, защото входът му е разделен на две от каменен стълб (от турски – дирек). Пътеката се вижда ясно, но понеже не знаехме накъде води не тръгнахме по нея и не знам доколко е достъпен този манастир.

Вместо надясно, поехме нагоре, като съвсем наблизо се намира скалният феномен Окото или Халката. Има пътека, по която може да се стигне точно до нея и доколкото знам вече е обезопасена (камбаната, която се вижда на тази снимки също май е махната), но тогава с моя страх от високото предпочетох да си го гледам отстрани :)

От Окото до върха на Шуменското плато остава съвсем малко. Там пътеката се разделя на две и върви хоризонтално през прекрасна букова гора, като вдясно се отива към хижа Букаците. Повървяхме малко в тази посока, но решихме да се връщаме, тъй като беше взело да се заоблачава.

На връщане решихме да последваме една стрелка, който ни упътваше към Дядо Дельовото кладенче, но единственото, което намерихме беше чешмата на Осмарската ловна дружинка, край която също имаше беседка. След нея пътеката продължаваше в неизвестна посока, но беше вече доста късно и нямахме време да я последваме. Остават още неизследвани територии за следващото посещение :)

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.