Реч на Уолдън Бело при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Уолдън Бело при връчване на Награда за цялостен житейски принос. 8.12.2003г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бъдещето е в равновесието

На първо място бих искал да изкажа дълбоката си признателност към Фондацията за цялостен житейски принос за това, че бях избран за един от носителите на тази престижна награда за 2003г. Бих искал да благодаря на Шведския парламент за това, че е домакин на тази прекрасна церемония днес. Изключително съм благодарен и на своите сподвижници в борбата срещу задвижваната от корпорациите глобализация, както и на съпругата си, Марилен, която е с мен днес.

Всеки път, когато приятели и колеги ме поздравяваха за наградата, аз им отговарях, че връчвайки ми това признание Фондацията всъщност награждава всички участници в това процъфтяващо, разнообразно движение.

Световната търговска организация (СТО) е най-висшата институция в задвижваната от корпорациите глобализация и падането на петия й управителен съвет в Канкун на 14.09 тази година, подчерта задълбочаващата се криза с легитимността на световния дневен ред.

Преди по-малко от десет години движението ни се смяташе за твърде крайно. Основаването на СТО през 1995г. изглеждаше като сигнал, че бъдещето принадлежи на глобализацията и всички, които й се противопоставят ще бъдат сполетяни от същата съдба, като Лудитите*, които се борели срещу индустриалната революция. Глобализацията трябваше да донесе просперитет и как би могъл човек да се противопостави на обещанието международните корпорации, ръководени от невидимата ръка на пазара, да изсипят своите блага върху всички народи по света?

Но движението твърдо отстояваше своите убеждения, въпреки присмеха и презрението, с които бе посрещнато нашето основаване през 90-те години; време, в което бумът на най-мощния капитализъм – икономиката на САЩ – изглеждаше все едно, че ще продължи вечно. Бяхме убедени в предсказанията си, че мотивирани от стремежа към печалба, либерализирането и дерегулирането на търговията и финансите ще доведат до кризи, увеличаване на бедността и задълбочаване на неравенството, както между държавите, така и в рамките на собственото им общество.

Азиатската финансова криза през 1997г. се оказа неочаквано, живо доказателство за дестабилизиращото влияние, което оказва премахването на мерките за контрол на световния капитал. И наистина какво може да бъде по-безжалостно от факта, че само в рамките на няколко седмици кризата от лятото на 1997г. доведе един милион тайландци и 22 милиона индонезийци под прага на бедността?

Азиатската финансова криза бе едно от онези внезапни събития, които свалят розовите очила на хората и ги карат да видят студената, сурова реалност. И част от тази реалност, бе фактът, че политиката на свободна търговия, която МВФ и Световната банка наложиха на около 100 развиващи се икономики, причини в почти всички 100 страни не непрекъснат растеж, просперитет и равенство, а един порочен цикъл на икономическа стагнация, бедност и неравенство. 2001-ва година ни донесе не само 11.09. 2001-ва бе годината на фундаментализма на свободния пазар – годината, в която аржентиннската икономика, рекламното лице на неолибералните икономисти, се срина; годината, в която в САЩ противоречията на задвижвания от финансите, дерегулиран глобален капитализъм пометоха $4.6 трилиона инвестиционен капитал или половината от БВП на страната и сложиха началото на период на стагнация и покачваща се безработица.

И докато световният капитализъм ни водеше от криза в криза, хората се организираха по улиците, на работните си места, в политиката, за да се противопоставят на разрушителната му логика. През декември 1999г. по време на срещата в Сиатъл масовите улични демонстрации, в които се включиха 50 000 души, както и бунтът на правителствата на развиващите се страни доведоха до сваляне на третия управителен съвет на СТО. Макар и не по толкова драматичен начин, протестите по света доведоха и до уронване на престижа на МВФ и Световната банка – два от стълбовете на световното икономическо управление. В Аржентина, Венецуела, Бразилия и Еквадор на власт дойдоха анти-неолиберални режими. Петата среща на върха в Канкун, която мнозина ще запомнят със самоубийството на корейският фермер Лий Кюнг-Хае на барикадите, се превърна във втори Сиатъл.  И само преди три седмици в Маями същото обединение на гражданско общество и правителства на развиващи се държави принуди Вашингтон да се откаже от неолибералната си програма за радикално либерализиране на търговията, финансите и инвестициите, която смяташе да наложи на западното полукълбо, чрез своята Зона за свободна търговия на Америка (FTAA).

Справедливостта и мирът са две от нещата, към които се стреми нашето движение. Никога не сме вярвали в аргумента в полза глобализацията, че ускоряването й ще доведе до „вечен мир”. Ние предупреждавахме, че с напредъка си глобализацията ще доведе до по-голяма икономическа и социална нестабилност, а това от своя страна ще умножи конкликтите и несигурността. Задвижвана от корпоративната логика, глобализацията, предупреждавахме ние, ще се превърне в предвестник на една епоха на агресивен империализъм, който ще опита да смаже всяка опозиция, да поеме контрол върху природните ресурси и да подчини пазара.

За нещастие се оказахме прави. И така движението се насочи към действия, превърна се в световна сила, бореща се за справедливост и мир и на 15.02 тази година успя да мобилизира десетки милиони души по света срещу планираната инвазия на Ирак. Не супяхме да спрем атаката на САЩ и Великобритания, но със сигурност подкопахме легитимността на тази окупация и значително затруднихме действията на нападателите, които така нагло нарушиха международните закони и Женевската конвенция.

По повод 15.02 Ню Йорк Таймс заяви, че днес има само две световни суперсили – САЩ и гражданското общество.

Движението ни се разраства. Но дневният ни ред е дълъг, а задачите никак не са лесни. Част от тях включват – да принудим САЩ да се оттегли от Ирак и Афганистан; да спрем израелското насилие над Палестина; да наложим върховенството на закона в страни като САЩ, Великобритания и Израел.

Но преди всичко трябва да променим правилата на световната икономика, защото именно логиката на глобалния капитализъм е източник на проблемите в обществото и околната среда. Предизвикателството е в това, че докато разрушаваме старото, ние се осмеляваме да мечтаем и да печелим сърцата на хората в подкрепа за нашата визия и планове за новото.

Противно на твърденията на някои идеолози, принципите, които биха послужили за основа на новия световен ред, вече съществуват. Основополагащият принцип е, че вместо икономиката и пазара да задвижват обществото, пазарът – според думите на великият унгарски социал-демократ Карл Поланий – трябва да бъде „отново вграден” в обществото и да бъде управляван от обединяващите ценности за общност, солидарност и спаведливост. На международно ниво световната икономика трябва да бъде „деглобализирана” или да се отърве от сбърканата, погрешна логика на корпоративните печалби. За да бъде икономиката наистина международна, участието в нея трябва да заздравява и развива, а не да разрушава местните и национални икономики.

Перспективата и принципите са налични; предизвикателството е в това всяко общество да съумее да възпроизведе тези принципи и програми по своя уникален начин, който отговаря на собствените му ценности, ритъм и идентичност. Може да ви се струва пост-модернистично, но в основата на нашето движение стои разбирането, че няма един единствен правилен отговор, който пасва на всички (както смятат неолиберализма и бюрократичния социализъм). Вече не става въпрос за една алтернатива, а за множество такива.

Трябва спешно да представим на световната общност достоверни и осъществими алтернативи, защото предсмърните гърчове на стария световен ред винаги са представлявали големи възможности, но и огромен риск. В началото на 20-ти век революционният мислител Роза Люгсембург прави прочутия си коментар, че бъдещето може би принадлежи на „варварството”. Варварството под формата на фашизъм почти триумфира през 30-те и 40-те години. Днес задвижваната от корпорациите глобализация създава същата нестабилност, омраза и криза, които служат за основа на фашистки, фанатични и авторитарни популистки движения. Глобализацията не само не изпълни своето обещание, но и вгорчава живота на много хора. Силите на човешката солидарност и общност нямат друг избор освен да се намесят и бързо да убедят разочарованите хора, че, както казва мотото на Световния социален форум в Порто Алегре „Възможен е един друг свят!” Защото алтернативата е както и през 30-те години да се озовем в един вакуум, пълен с терористи, религиозни и светски демагози и носители на безразсъдност и нихилизъм.

Бъдещето, скъпи приятели, е в равновесието. Благодаря ви!

*Лудити – група от хора, най-често занимаващи се с шивачество, които се противопоставяли на индустриалната революция и автоматизирането на производството, като организирали протести и рушали машините в заводите; наречени са така на името на един от водачите на движението (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.