Реч на Никанор Перлас при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Никанор Перлас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2003г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди да започна бих искал да изразя дълбоката си благодарност към журито на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че ме намира за достоен да бъда носител на тази награда през 2003г. Със смирение приемам тази огромна чест и отличието, което ще е от голяма полза в продължаващата ни борба за създаване на един по-добър свят за човечеството и планетата.

Вътрешно и външно пътуване

Пътят, който ме доведе тук при вас бе дълъг и труден, но и вътрешно обогатяващ. Той започна преди 35 години в Манила, Филипините, когато бях на 18. Имах сравнително безгрижно и спокойно детство; учих в едно от двете най-елитни училища в страната – родителите на съучениците ми бяха хората, които определяха посоката на развитие на филипинската икономика и политика. Светът ми внезапно се промени, когато осъзнах, че подобен спокоен и изпълнен с привилегии живот е напълно празен и безсмислен сред огромния брой бедни и потиснати хора във Филипините. Това чувство бе толкова силно, че избрах да се занимавам със земеделие, защото тази професия щеше да ми позволи да помагам на бедните.

Съучениците ми бяха ужасени. Мислеха, че съм луд да се отказвам от лесния си и спокоен живот. Мислеха, че не е нормално да се отказвам от славата си за спечелването на наградата Атлет на годината и от поканата да се включва в олимпийския отбор на страната – сигурен път към успеха в една страна, която обожава своите спортисти.

Пренебрегвайки техните обиди, аз организирах няколко масови прояви срещу репресивните структури във филипинското общество и в подкрепа на изграждането на една по-справедлива и устойчива реалност. В същото време започнах да получавам смъртни заплахи и трябваше да развия върешната си сила и кураж, за да продължа да следвам мисията си.

Затворихме временно университета и го направихме по-близък до нуждите на хората в страната. Попречихме на диктаторския режим на Маркос да изгради 12 атомни електроцентрали, разположени в близост до активни вулкани и земетръсни райони. По това време ние организирахме най-голямото протестно движение срещу ядрената енергия в света в страна от „Третия свят”. Забранихме употребата на 32 пестицида, които се изливаха над нищо неподозиращи страни като Филипините, увреждайки живота и поминъка на милиони фермери, отглеждащи ориз и други култури. Бомбените заплахи не спряха дейността ни, която даде тласък на широкото приложение на устойчиви земеделски практики във Филипините, подобрявайки живота на стотици хиляди фермери.

Продължихме с изграждането на най-голямата мрежа от граждански организации, включваща над 5000 члена. Тя се превърна в третата сила във филипинското общество, в противовес на често несправедливите и опасни политики и програми на Държавата и Пазара. С помощта на тази социална сила ние създадохме Philippine Agenda 21, като рамка за устойчивото развитие на Филипините и като алтернатива на неолибералните планове на САЩ в APEC. В тактическо партньорство с правителството въведохме иновация, наречена „тристранно социално сътрудничество”, при което гражданското общество, бизнеса и правителството водят диалог и обсъждат бъдещото световно развитие в рамките на Комисията за устойчиво развитие към ООН. Тази иновация бе един от начините, по които помогнахме този тристранен подход да се превърне в политика, приета от ООН по време на срещата на хилядолетието. Наскоро, въпреки огромната заплаха за живота си, ние свалихме корумпирания филипински президент от власт, използвайки именно този тристранен подход, за да привлечем на своя страна граждански, правителствени и бизнес лидери.

Смелият нов свят на бъдещето

Забелязахте, че през всичките тези години в мен протичаше и някаква вътрешна промяна; промяна, която по някакъв начин носеше добро за жителите на една част на планетата и на човечеството като цяло. В действията си винаги съм се водил от някаква грижа или цел. Ние навлизаме в един „смел нов свят”, съвсем различен от познатото ни в миналото; различен от света, който познаваме днес. Този „смел нов свят” ще изисква повече от всякога да използваме и развиваме вътрешните си ресурси, ако не искаме да пропаднем в бездната на разрушението.

Намираме се в епоха на световна глобализация, която заплашва да унищожи природата и да заличи всичко, което ни е скъпо и мило и най-вече разнообразните цивилизации по света. Вместо взаимно разбиране на различните култури и идентичности, ние имаме „сблъсък на цивилизации”, водещ до безкрайни войни из целия свят. В днешно време виждаме и радикални промени в държавите и международните отношения, вкючително задълбочаването на разделението между САЩ и Европа, както и между тях и останалия свят. Ние сме свидетели и на нововъзникналата империя на САЩ, следваща доктрината на Буш и стремяща се да доминира над останали свят и дори над космоса, чрез все по-смъртоносните си оръжия за масово унищожение.

И докато светът е доминиран от супер-сили и заливан непрекъснато от непотребни вещи, в сферата на нанотехнологиите, биотехнологиите, информационните и когнитивните технологии се случва истинска революция – „технологична сингулярност”. Това е терминът, с който учените обозначават сливането на тези четири технологии с цел физическо пресъздаване на човешко същество и разработка на супер-интелигентни машини с капацитет, надхвърлящ многократно човешките способности. Накратко, технологичната сингулярност ще доминира самото физическото създаване на човека. Когато това се случи, а то най-вероятно ще стане в рамките на живота на хората, събрани тук днес, най-големият кошмар на Франсис Фукуяма ще се сбъдне. Ще настъпи „краят на историята”, но не защото капитализмът и либералната демокрация са победили комунизма, а защото това ще е краят на хората, такива, каквито ги познаваме. Ще настъпи краят на човешката история, защото обикновените хора, Homo sapiens, ще изчезнат, ще бъдат заменени от киборги и супер-интелигентни машини.

В общия ни човешки път на тази Земя ние сме навлязли в безпрецедентна епоха. Проблемите, пред които сме изправени, са сложни и необикновени. В предстоящата ми книга „Духът на империята: социалните революции през 21ви век” нарекох този набор от проблеми „матрица империя-киборг”. Бих искал да върна темата за „духа” в социалния активизъм, защото проблемите, с които се сблъскваме, скъпи приятели, не могат да бъдат разрешени със същите умове и сърца, които ги създадоха. Всъщност ние се сблъскваме с много дълбоки духовни и социални проблеми, които изискват от нас духовни решения. Обикновените, светски, материали решения не вършат работа. Призивът за спазване на човешките права, например, няма никакъв смисъл, ако смятаме, че хората са просто сложни биохимични машини, които можем да променяме, патентоваме и клонираме. Ако вярваме в материалистичните концепции на еволюцията, няма как да имаме валидни аргументи срещу световната доминация на САЩ и технологичната сингулярност на учените, опитващи се да превърнат хората в киборги.

Ето защо ви показах малка частица от вътрешното пътуване, което ме отведе от Филипините до Швеция тази вечер. Защото зад всяка социална съпротива и творчески акт стои духовността. Преди да създадем новия свят, за който всички мечтаем, в нас първо трябва да се извърши духовна революция. Ако тази революция не се осъществи, ние ще се изправим пред бъдещето безсилни да се противопоставим и променим механичния, тоталитарен свят, който сами изградихме.

В невъзможното лежи семето на бъдещето.

Към края на своята реч бих искал да споделя с вас една кратка история и поуката от нея, която може да ни поведе с надежда и кураж към едно по-добро бъдеще.

През януари 2001г. бяхме мобилизирали стотици хиляди души в протест срещу скандалното, корумпирано и престъпно правителство на филипинския президент Еджерчито Естрада. Бяхме притеснени, че 15-те различни сценария, които разработихме най-вероятно щяха да доведат до гражданска война. Бяхме се подготвили добре и внимателно бяхме планирали с помощта на някои бизнес лидери да спрем цялата транспортна система на Филипините. Никакви самолети, никакви кораби, никакви автобуси. Целта ни бе да парализираме националната икономика. Бяхме на косъм от това да въведем плана си в действие, когато неочаквано всички военни се обявиха в наша подкрепа и така корумпираният режим на Естрада бе свален.

Тази случка ми даден безценен урок, който помня и до днес. Осъзнах, че в невъзможното се крие реалното, че в немислимото се ражда новото бъдеще. От гледна точка на миналото и настоящето, бъдещето изглежда „невъзможно” и далечно като неосъществима мечта. Но бъдещето не може да бъде просто продължение на миналото, без значение колко познато и разумно ни се струва това минало. Бъдещето по необходимост трябва да изглежда „невъзможно” и само хора с визия, дълбока духовност и творчески усет могат да го видят и изградят. Често тези хора биват наричани „луди” от приятелите си и дори от най-близките си. Но, скъпи приятели, „невъзможното” и по-човешко бъдеще очаква да се роди и ни призовава да се борим за него.

От зимата към пролетта на живота

Събрали сме се тук днес в тъмната и студена зима. Това е добър контекст за нашите разговори и идеален символ на настоящото състояние на света и хората. Но ние знаем, че след Зимата идва Пролетта, а заедно с нея и възраждането на Природата, разцъфването на цветята, песента на птиците и събуждането на новия живот.

След Зимата в нашата история ще последва Пролет. Но това е Пролет, която ще трябва сами да създадем, защото тя няма да дойде сама. Това е Пролет, която ще трябва да изградим с усилия и кураж, чрез свободното си решение да преодолеем страданията и да въвлечем целия свят в сътворяването й. Това е Пролет, която ще се роди от любовта ни към света и от желанието ни да дадем най-доброто от себе си за него и за другите.

Скъпи приятели, изправяме се пред бъдещето с увереност, че притежаваме нещо, което никога няма да бъде сломено. Това е непобедимият творчески Дух. С тази вътрешна сила ние можем да изтръгнем дълбоко вкоренените в ума и сърцата ни навици, които разрушават света и живота. С тази вътрешна сила ние можем да се обединим и заедно да осъществим „невъзможното” – да спрем упадъка на човешката цивилизация и да създадем един нов свят. Нищо по-малко няма да е достатъчно, за да се справим с това огромно изпитание пред човечеството. Нищо по-малко.

За себе си мога да кажа, че ще работя до последен дъх заедно с всички хора дори и от най-далечните кътчета на планетата, за да създадем този различен свят. Предстои ни едно пътуване към раждането на една нова цивилизация, достойна за нашата Земя и за нас, като човешки същества.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.