Дишащи сгради

„Дишащи сгради” е английска компания, която вече прилага на практика част от идеите, описани от проф. Паули в „Синята икономика” и свързани с естественото охлаждане и отопление на сгради. „Дищащи сгради” разчитат на естественото движение на въздушните потоци – издигане на топлия въздух нагоре, а студения – надолу, за да осигурят свеж въздух и постоянна температура в цялата сграда с минимално потребление на електроенергия.

До момента са разработени над 10 проекта, като към всяка сграда се подхожда индивидуално в зависимост от изложението, разположението и предназначението на помещенията в нея, специфичните изисквания за поддържане на определена температура и т.н. През лятото системата вкарва в сградата по-студения нощен въздух и го използва за охлаждане през деня. Ако въпреки това температурите се покачат на по-ниските нива в сградата се включват и системи за изкуствено охлаждане, а горещият въздух се изпуска през клапи на високите етажи или покрива. В една от сградите, поради необходимостта от поддържане на по-ниска температура, се налага изграждането на външна стена, която осигурява нещо като въздушен буфер. Въздухът се вкарва отгоре в така образуваната шахта и докато стигне до долните етажи по естествен път се охлажда и едва тогава бива пуснат в сградата. През зимата пък студеният външен въздух се смесва с част от топлия въздух от сградата и едва след това се вкарва в помещенията. Използват се и естествени източници на топлина, като компютърни зали, сървърни помещения или спортни салони в училищата, като генерираната от тях излишна топлина служи за затопляне на останалите помещения в сградата.

Освен поддържане на постоянна температура с минимален разход на енергия тези вентилационни системи осигуряват и непрестанен поток от свеж въздух, което не позволява в помещенията да се събира влага или да е прекалено сухо, както и да се задържат прахови частици и бактерии.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.