Велики Преслав

Велики Преслав е едно от местата, описани в книгата „Беловит“, която ви отвежда на едно приключение из най-известните природни и исторически забележителности в България в търсене на една отдавна забравена легенда за славянския бог на светлината и доброто.

Преслав е столица на Първото Българско царство от 893г., когато по време на Преславския църковен събор е взето решение за преместване на столицата от Плиска в Преслав, до 971г., когато градът е превзет от византийския император Йоан I Цимски. Това е период, през който страната постига значителен разцвет не само като увеличаване на територията си, но и по важното – в културно и духовно отношение. Строят се църкви и множество църковни книги се превеждат на български език; развива се Преславската книжовна школа. Занаятите също процъфтяват, а градът става известен със своята преславска керамика.

Вероятно повечето хора биха си спомнили и цитата от учебниците по история, описващ Велики Преслав: „... Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?“, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота и ред!“

За съжаление днес от тази „красота и ред“ не е останало почти нищо, а и малкото съхранено по-скоро се руши, отколкото да се пази. Опитите за реставриране на останките от църкви и крепостни стени, както се вижда на по-горните снимки, са направо смешни и трагични. Особено ако се направи сравнение с крепостта на Царевец или по-близката Плиска и дори Шуменската крепост. Целта би трябвало да е възстановените стени максимално да се доближават до оригинала, а не излетият и боядисан в бяло бетон да разваля впечатлението от малкото запазени древни останки. В останалата част от комплекса положението не е по-добро – пустееща земя, неподдържана от години и пътеки, губещи се сред тръните.

А според мен не е нужно чак толкова много, за да се променят нещата. Толкова средства бяха вложени в ремонт и възстановяване на централните улици и площади на много градове, можеше да се отделят малко и за облагородяване на този терен. Или най-малкото да се организира някой летен лагер за ученици или студенти, които могат да помогнат за възстановяване на пътеките, поставяне на нови информационни табели, а защо не и засаждане на лехи с цветя. Така хем децата ще прекарат лятото си по един полезен за тях начин – ще се научат на труд, ще се предизвика интересът им към историята, ще бъдат сред свои връстници и ще създадат нови приятелства, хем мястото ще придобие много по-приветлив вид и така ще започне да привлича повече посетители. Тогава вече ще може да се помисли и за организирането на някой фестивал, който да пресъздаде бита и живота на хората, живели по времето, когато Велики Преслав е бил в своя разцвет.

Вярвам, че един ден Велики Преслав може да бъде възстановен във вида, в който заслужава да бъде една стара Българска столица; да се превърне отново в едно приятно място за разходка; място, на което с гордост бих завела свои приятели- чужденци, ако дойдат на посещение в България. Нужни са само малко усилия, хора, които обичат родината си и нейната история и разбират, че вложените средства ще се възвърнат многократно чрез привлечените от красотата на Велики Преслав туристи.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.