Реч на Джордж Тревелиан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Джордж Тревелиан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1982 г.

Превод за ОМ от английски език: Жана Борисова

Колкото повече се вглеждам в епохата, в която се намираме в момента, толкова повече ми се струва, че човечеството е достигнало прага на нова стъпка на съзнанието, и когато преминем отвъд това време на вълнения и промени, ще навлезем в новия Ренесанс. Именно с тази концепция сме се заели в Wrekin Trust (Рекин Тръст), което е движение за обучение на възрастни, занимаващо се с духовната същност на човека. През шестдесетте години, когато започнах да експериментирам с провеждане на курсове през почивните дни, базирани на великите духовни теми, като разширяването на съзнанието или „Смъртта: великото приключение“, установих, че има множество заинтересовани. Имаше огромна реакция и аз осъзнах, че съществува аспект от образованието за възрастни, който просто не беше обхванат: търсене на смисъла на живота, търсене на нещо отвъд материалното, сепаратистки поглед върху живота. След като се пенсионирах през 1971 г., ми стана ясно, че това е работата, която трябва да върша. Основах благотворително образователно дружество и го нарекох на нашата местна планина – Рекин, за да насоча курсовете на обучение към зараждането на нов мироглед. През 1974 г. към мен се присъедини моят колега директор – Малкълм Лазаръс и за 11 години ние проведохме над 450 курса и конференции в различни части на Великобритания.

Тази вечер искам да говоря за промяната на съзнанието. Гарантирам ви, че това, което се случва в историята, може да бъде разбрано най-добре, ако осъзнаем, че събитията наистина са симптоми на еволюиращо съзнание. Всичко еволюира, а най-важният елемент е еволюцията на съзнанието. Великите повратни точки в историята наистина могат да се видят като симптоми на гореспоменатото. Това, което се случва в нашето време, е изживяването на такава промяна в човешкото съзнание, промяна в парадигмата, промяна в мирогледа, особено в западните цивилизации. Най-великите учени на нашето време сега достигат до гледни точки, които са почти идентични с гледните точки на древните мистични традиции. Това е изключителен феномен. Древната мъдрост, наричана понякога мъдростта на алхимиците, ни дава картина на живота от времето, когато вселената е била Разум, Божествен източник, от който се е изливал океан от мисъл, интелигентност, идеи за живот. Вселената се разглежда не като механизъм, а като дело на съзнанието, като велик творчески източник, от който произлизат формите на Природата.

Следващата точка в мъдростта на Алхимиците, мъдростта на древните храмове за мистично посвещение, бил Законът на съответствието: каквото горе, такова и долу, каквото отвътре, такова и отвън, каквото в макросвета, такова и в микросвета. Вселената действа като велико единство, в което целостта се отразява във всеки детайл. Удивителното изобретяване на холограмата и холограмната фотография илюстрират това. С помощта на лазерни лъчи ние можем да фотографираме даден обект триизмерно. След това можем да направим невероятно откритие, че когато дадена холографска плака бъде изпусната и смачкана, всеки фрагмент от нея съдържа цялата фотография триизмерно: всеки елемент съдържа цялото! Известните учени, Професор Дейвид Бом и Карл Прибрам, които са държали речи на нашите конференции на тема „Мистици и учени“, предполагат, че целият свят е холограма и всеки човешки ум е фрагмент от тази цялост, а целостта се отразява в този фрагмент, в цялата му хармония и единство. Но и гърците са знаели това. Над мистичния храм на Елеуса било издялано следното: „Ако човек познава себе си, той би познавал и вселената“.

Този цитат може да не означава нищо за рационалния материалистичен интелект. За него той няма смисъл. Рационалният интелект е достигнал само точката на изживяване на разделението. Това е могъществото на нашата епоха. Ние усещаме себе си като отделно същество насред маса от други отделни същества и неща. При никакви обстоятелства не можете да кажете, както казва Ориентът: „Това си ти – ти си аз“. Ти не си аз! Ти стоиш там, аз стоя тук, тази маса стои там, а едно дърво расте ето там. Ние всички сме отделни същества. Само до този извод може да ни отведе интелектът, основаващ се на петте сетива, на опита придобиван от сетивата. Резултатът от това развитие на съзнанието, на достигането на тази точка от интелектуалното самосъзнание, ни позволява да анализираме Природата, да изследваме Природата, да контролираме Природата, да завладяваме Природата (което е ужасяващ израз) и да изграждаме забележителна технологична култура, каквато е наша.

Но ние сме изгубили потресаващи истини, които египтяните са знаели, които гърците са знаели, които са били преподавани в мистичните школи, където учениците са имали великото посвещаване наречено „храмов сън“.

Избраният кандидат бил полаган в саркофаг и неговата самоличност, неговото его, неговият Аз и душата му били изтегляни от посвещаващия го свещеник, който извеждал навън и по-голямата част от това, което се нарича етерно тяло, структурата на жизнените сили, която държи частиците на тялото заедно. Всичко това се изтегляло и човекът лежал като мъртъв в продължение на три дни и половина. В това време истинската му Самоличност, Азът и неговото душевно тяло, неговото емоционално тяло, пътували из духовния свят и усещали директно, че Азът в човека е нетленна капчица или искра от Божествения творчески източник, която не може да умре, дори ако тялото бъде премазано, удавено или изгорено. След три дни и половина избраният бил извикван обратно от посвещаващия го свещеник, който знаел как да извърши това. Човекът се съживявал, изправял се и излизал от ковчега. Но той помнел духовния свят, през който е пътувал. Той знаел, че в него е безсмъртната нетленна капчица на Божествения източник и бил изпълнен с куража и радостта да застане лице в лице с изпитанията на живота.

Това знание било давано директно на тези, които били готови за посвещение. На другите то било предавано посредством митология, чрез митове, легенди и драматургия, които разказвали великите истини за човешката душа и нейното развитие, и които предизвиквали директно подсъзнанието. В еволюцията на съзнанието ние сме изгубили тази представа, тази мъдрост на алхимиците. Изгубили сме ключа към представата, че сме същества създадени от дух, душа и тяло. Това се е случило в един точно определен момент в историята. На църковния събор в Константинопол през 869 г. било прието, че е еретично за Християните да говорят за човека като дух, душа и тяло. От този момент нататък те трябвало да не се считат за нищо друго освен за тяло с душа, която има някои духовни качества. Това решение било симптом на променящото се съзнание: хората вече не можели да прегърнат истинската духовна природа на Аза в човека, на Съществото в човека. Но когато се каже, че човек не е нищо друго освен тяло с душа, това отваря вратата към схващането, че душата е просто концепция. Човек започва да се съмнява дали тя има някакви вечни качества. Губи се представата, че ние сме нетленни в своето вътрешно ядро, или ядка, нетленна капчица Божественост.

Следва втора част

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.