Реч на Джордж Травелиан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Джордж Тревелиан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1982г.

Превод за ОМ от английски език: Жана Борисова

(Първа част)

Била отворена вратата към още по-големите дълбини на материалистичното мислене. Диалектическият материализъм твърди, че ние не сме нищо друго освен материя, само тяло. Но представата е, че това тяло има определени фини качества с характер, подобен на душа. По този начин в Русия може да се изучават научно най-забележителните ефекти на човешката аура и фините вибрации на тялото, без да се признава съществуването нито на душа, нито на дух. Но сега вече велики учени (физици и мозъчни специалисти) са открили, че вселената е Разум, че всичко е мисъл! Те преоткриват това, което древната мъдрост и мистичните традиции винаги са знаели: това, че вселената е едно велико Единство, че животът действа като поразителна цялост в безкрайна хармония, обединение, но въпреки това без да бъде еднаквост. Учените вече твърдят, че Земята действително е живо създание със свой собствен дихателен и кръвен поток, своя собствена интелигентност, жлези и чувствителност, и че човешкото същество не е отделно от природата, а представлява тази точка, в която Природата е станала самосъзнание.

Ние откриваме това, което се нарича холистичен мироглед. Този прекрасен израз е влязъл в обща употреба през последните пет години. Той предполага убеждението, че целият свят е свещен. Не съществува разделение, всичко е Божествено. Огромният океан на живота и мисълта прониква във всичко. Ние сме в него сега в тази зала. Ние сме 150 различни личности и тела, но на по-дълбоко ниво ние сме един разум и този разум е импулс на вечния разум. Мистичните традиции са преподавали идеята, че разумът представлява мисленето на великия първоизточник, че от мисълта е произведена форма, и че гънките на човешкия мозък отразяват гънките на космическата мисъл. Този глобус в главата отразява целия космос. Мистичните традиции са го казали, а сега велики учени използват съвсем същия език. Водещи учени и мистици са се събирали на наши конференции, за да покажат на света, че вече говорят на един и същ език. Науката и мистицизмът отново се сливат в едно.

Няма нищо лошо в нашия интелектуален материализъм. Нашият материалистичен поглед е фаза, през която ние, в Западните цивилизации, трябва да преминем. Трябваше да фокусираме интелигентността и интелекта си върху света на материята и да овладеем материята. Не смятам, че е било заблуда или грешка. Човекът като духовно същество избра да използва своя интелект, за да борави с материята в най-дребното й състояние и да я овладява. Цената, която трябваше да плати, беше загубата на погледа към по-фини светове на битието и духа. Духовният свят просто изчезна. Не виждахме нищо в природата освен външната форма. По-финото вътрешно естество на природата стана невидимо за нас. Но в този процес ние постигнахме човешка свобода чрез откъсване от Божествения свят. Въпросът сега е дали можем да се научим да боравим творчески с тази свобода и да работим с океана от творчески живот. Моята тема беше Новият ренесанс. Какво е представлявал първият Ренесанс? Не е достатъчно да се каже, че човекът е открил себе си и света. Погледнато на по-дълбоко ниво, в падението на това да бъдеш човек (нещото, на което може да се каже „Аз“) дойде момент, в който то беше буквално завършено. Това се случило в началото на 15-ти век. Съществувал физически, психологически, духовен процес, в който Азът на човека завършил своето падение и се идентифицирал с петте сетива. Нашите предци казват: „Вижте красотата на моето тяло и на природата! Нека започнем да експериментираме и изучаваме! Нека нарисуваме тялото!“ Резултатът бил бум на креативността и егоизма. Едно от забележителните неща на Ренесанса е раздуването на егото и удоволствието от цвета, богатството и привилегиите. Д-р Фауст, наслаждаващ се на власт чрез окултни знания. Насладата от властта чрез привилегии. В този процес на откриване и наслаждаване на света човекът изгубил себе си като духовно същество, изгубил своите знания за своята истинска същност. В продължение на векове той се впускал в изследване на материята и извършвал невероятни неща, но изгубил целта на живота си на Земята.

Интересно е, че в началото на Ренесанса виждаме този изблик на рисуване на религиозна тематика, все едно духовните светове потвърждават истинската природа на човека. Човекът е Духовно същество, а душата, както гърците са знаели, е храмът, в който тази божественост може да се спусне. Преминали сме през епохата на спускане и вече сме отново в процеса на издигане. Нашият велик поет и пророк Уилям Блейк описва това като преминаване от непорочност през опитност към въображение. От Райската градина ние сме поведени надолу в падението, по-дълбоко и по-дълбоко, към идентификация с тялото и петте сетива. Сега имаме възможността отново да се въздигнем, но не обратно в Рая, а в това, което се нарича Новият Йерусалим. Или пък можем да изберем да се спуснем надолу в ново зверство, по-ниско от животните. Това са ужасите на нашето време: великият интелект с властно желание и без сърце, мъчителите и тираните на нашата епоха, които отхвърлят възможността за ново въздигане.

Ние сме анализирали с интелекта си дълбочините на материята и сме открили, че тя е изцяло енергия. Открили сме, че животът е велико единство в постоянно движение. Също така сме открили, че можем да освобождаваме енергията в центъра на ядрото и сме поели върху себе си тази божествена отговорност. Трябва да поемем пълна отговорност за своите открития. Сега се намираме на прага. Първият Ренесанс премина надолу в света на сетивата. Сега започваме да се изместваме към самосъзнанието в Божествения разум. Можем да изместим своя интелект в интелекта на вселената. Казват, че използваме само около 5% от мозъчните си клетки. Какво ще стане, ако използваме 20%, 40%, 60% от мозъчните си клетки? Няма ограничение за космическия човек по отношение на неговото съзнание. Освен това той е готов отново за преработването на океана от живи архетипни идеи. Трябва да приветстваме идеята за интелигентност на по-високо ниво, на по-висока честота, от която се натрупват и образуват формите в Природата. Светът на живите идеи може да се отрази в човешкото мислене. Ние отново се отваряме за сливане с космическия океан от интелигентност и позволяваме на тези идеи да влязат с лекота в нашата собствена творческа мисъл. Ако енергията, освободена през 15-ти век чрез психологическата промяна на човека, спускащ се в петте сетива, е предизвикала този поразителен взрив от креативност, който наричаме Ренесанс, тогава какво ще се случи, когато извършим обратния процес, преминем през тази граница и отворим себе си, за да работим съвместно със света на творческите идеи? Може да започне нов Ренесанс отвъд най-смелите ни мечти.

Съществува форма на мислене, която е далеч отвъд нашата интелектуална способност за анализиране. Способността, мистиката, посвещението през вековете са развили космическото съзнание. Съществуват човешки същества, които са демонстрирали неща, които психолозите просто не могат да обяснят. Пълни сме с надежда и вълнение, защото креативността на великото мистично изучаване на този свят на съществуване разкрива възможности, които можем да видим съвсем бегло. Трябва да осъзнаем холистичната картина, че ние сме Божествени и нетленни, и че сме дошли на Земята като на тренировъчен лагер, за да се научим на еволюция. Тази картина е толкова потресаваща, че тя трябва да се изрази в артистична форма, тъй като е трудно да се постави в интелектуална форма. Това е храна за поезията, рисуването, музиката, скулптурата, всичко, което може да изразява символно върховната истина, която разкриваме в наше време: че човекът е микросвят, отразяващ макросвета, и че човешкият разум е импулс на вечния разум.

Тази планета е замърсена и ние рискуваме да унищожим мрежата на живота. Но тази планета е част от цялостната жива структура на слънчевата система, която не е мъртъв механизъм, а океан от живот. В средата е тази планета, която умира, защото нейният домакин се е отнесъл с нея толкова чудовищно. Индикациите са, че в нашата планета се вливат енергии, за да донесат промяна във вибрацията, издигане, прочистване в следващите години. Това, което виждаме сега са външни прояви на страх, потиснатост, трагедии, насилие, които могат само да се окажат симптоми на мисловни структури, базирани на разпад на разделението. Силата, която залива планетата сега, е сила на хармония. Това е енергия, която можем да наречем любов, сила за хармонизиране на живота на всяко равнище и извеждане на реалността, в която всъщност се вкопчваме интелектуално, сила, която ще отхвърли тези елементи, които упражняват разделение, насилие, омраза, разрушение.

Напълно възможно е в следващите години да унищожим живота на планетата чрез нашата собствена глупост и невежество. Ако материализмът е единствената истина, която познаваме, нищо няма да ни спре. Някой ще натисне онзи бутон. Но той не е единствената истина. Новият Ренесанс може да се излее върху нас, отмивайки голяма част от старите разбирания и пълнейки човешката душа със светлина и любов, и с осъзнаването, че човек може да премине напред в себе си, откъдето идва и важността на всички методи за медитация.

Уилям Блейк, великият застъпник на Новата епоха, твърди, че неговата задача била да отвори безсмъртните очи на човека навътре към царството на мисълта, във вечността. Това е Новият ренесанс, приключение в изучаване на вътрешния свят. Точно както нашите астронавти отиват на луната и планетите, така и ние можем да се придвижим напред и да изследваме дълбините на вътрешния си космос. Това приключение е толкова вълнуващо, че аз мога само да поздравя всички млади хора тук, които са приели да бъдат носители на тези изумителни промени в нашето съзнание и общество.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.