Бухал и сова

Вятър никакъв не духал
и не потрепвало листо,
на дърво стоял си бухал
и тихичко броял до сто.

Заприказвала го сова:
-„Аз теб те, бухале, ценя,
вечно чувствам се готова,
разум с теб да обменя.

Аз мисля и се лее пот,
ти си в мъжки род и име,
а сова е от женски род,
ако знаеш, просветли ме!“

-„Откликвам аз на твоя зов,
казвам ти, сестрице малка,
на сова, как да кажеш сов,
а на бухала – бухалка?

Просто совата жена е,
а бухалът – мъдрец е мъж,
всеки срещнат туй го знае,
и ти за нормите се дръж!“

-„Мен изгаря любопитство,
всичко искам аз да зная,
нямам дар на ясновидство,
но с въпроси ще те смая.“

Питала го дълго сова,
с присмех бухал я дарявал,
информация той нова,
знаел, криел и не давал.

Любопитни тъй дечица
нам задават ни въпроси,
пита умната главица:
„Как е еди си какво си?“

Ти, мен, родителю, ме чуй,
в лице го казвам, ще простиш,
ти знай, неправда че е туй,
ти истината да спестиш.

Подобни творби


About Радослав Сяров

Данни за връзка: syarov (@) abv (.) bg
This entry was posted in За Децата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.