Изправи се, изкачи се и смени парадигмата

Ако лежите ниско в тревата и искате да видите какво става наоколо, то какво ще направите? Ще се изправите, за да сте над тревата и ще се огледате. Ами ако се окажа, че сте на ниско, в подножието на хълм или планина и искате да се огледате по-нашироко и по-надалеч, то какво ще е следващото Ви действие? Ще се изкачите на върха й и ще се ширнат нови далечини пред Вас. Просто, нали?

Ами какво правим ако ние самите сме или обществото ни е закъсало като цяло? Ако останем да си лежим или ако чакаме долу в ниското, то няма да успеем да видим нито какво става около нас, нито да добием нов поглед върху нещата и да разширим мирозрението си. Със сигурност трябва първо да се изправим, а после и да се раздвижим и да се изкачим нависоко. И докато изправянето над тревата е лесно занимание, но изкачването на някой връх никак не е леко, особено ако носим тежко.

Не е леко да се носи тежко

казва мъдрия ни народ. Ами кой ни кара да носим тежко? Сами се товарим с какво ли не. След като сме се изправили най-добре е да се разтоварим, както от материалния си, така и от мисловния си, емоционален и психически товар. Тогава ще можем лесно да припкаме нагоре по баира. А с товара си сме като вързано побесняло куче.

Вчера ми попадна много любопитна статия за това как можем да спестим бензин и средства при карането. Цели 22 съвета и то наистина много добри! Могат да се спестят огромни количества гориво и да се пощадят доста финанси. Четах залисан, отдаден и впечатлен колко много неща са възможни, когато човек се изправи и огледа наоколо. Или когато започне дейно да търси решения. Но за какво ли Ви го пиша това и въобще за какво ли съм чел онази толкова добра статия след като дори нямам кола и не искам и да имам. От любопитство сигурно. Аз съм човек, който обича да знае и да се развива и такива неща са ми интересни. В същото време, след като я прочетох и се усетих, че аз нямам кола, се почувствах много лек, все едно седя на някой висок планински връх и погледа ми стига до безкрая. Миг, в който аз съм голям, а всичко наоколо малко. Голям съм защото седя на една нова, голяма и здрава основа (планината). Голям съм и лек съм, защото съм сменил парадигмата и съм погледнал с нови очи на света. Освободил съм се от поредната тежест и пред мен са се разкрили нови хоризонти. Не ме заслепява собствената ми ограниченост.

Да, нямам кола, отдавна съм сменил парадигмата. И колкото и да се възхищавам на възможностите да се оптимизира разхода на гориво и средства за една кола, толкова малки и нищожни прашинки на някакво дребно подобрение са това в сравнение с липсата на кола, в сравнение със смяната на парадигмата. Смяната на парадигмата е равнозначна на нова свобода, на скъсване на собствения ни синджир. Смяната на парадигмата никога не е лесна за ограничения ни мозък, но е искрено желание на сърцето и Душата ни и винаги си заслужава.

Е, Вие сменихте ли вече Вашата парадигма? Как? Разкажете за това! Въодушевете другите около Вас! Ние в ОМ сменяме парадигмата непрекъснато. Това ни помага да видим света с нови очи и да създадем нови възможности. Да, пътят не е лесен и много се отказват по него, не успяват да разкъсат собствените си вериги, но тези, които го правят, винаги успявам и получават прекрасни дарове. Нека се научим да сме свободни, отговорни и да сменяме парадигмата по-често в ежедневието си. Това ще превърне дните ни в едно истинско и неповторимо преживяване, в живот!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Разума and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.