Калиакра

Калиакра е едно от местата, описани в книгата „Беловит“, която ви отвежда на едно приключени из най-известните природни и исторически забележителности в България в търсене на една отдавна забравена легенда за славянския бог на светлината и доброто.

Калиакра е един от Стоте национални туристически обекта и единственият природен резерват в България, който включва защитена морска акватория.

В миналото селището на нос Калиакра е носело името Теризис, наречено така на първите заселници – тракийското племе Теризи, обитавали това място още през 4-ти век пр.н.е. През годините нос Калиакра е бил владение на Римската империя, на Византия, а от края на 7-ми век влиза в територията на България. През различните епохи крепостта непрекъснато е била достроявана и разширявана, като до днес са оцелели основите на три крепостни обръча, защитаващи външния и вътрешния град.

Крепостта на нос Калиакра достига най-големия си разцвет през 14-ти век при управлението на деспот Добротица, когато градът става столица на Карвунското княжество. В началото на следващия век Калиакра е завладяна от османски войски, а през 1444г. от тук минава походът на Владислав Варненчик.

Произходът на настоящото име, Калиакра, е от гръцки език – „калос“ – красив, добър и „акра“ – нос. В други източници крепостта е наричана и Калацерка, отново от гръцки – „красиви обръчи“ – това са трите крепостни стени, защитаващи града.

За нос Калиакра се носят и различни легенди. Според една от тях носът бил създаден, когато св. Никола бягал от преследвачите си и Бог непрестанно удължавал земята под краката му, за да му помогне да с спаси. Накрая обаче той бил заловен и на това място днес се издига едноименният каменен параклис, от който се разкрива невероятна гледка към морето и отвесните скали.

Друга легенда разказва за 40 девойки, които били заловени и за да не предадат вярата си, те сплели косите си в една плитка и заедно скочили от скалите в бурното море.

Калиакра ме впечатли не само с богатата си история и запазените останки от едно древно минало, но и с уникалната си природа. Контрастът между ярко червените скали и ослепително синьото небе е наистина изключително красив, особено ако улучите някой слънчев и спокоен ден. В отвесните каменни брегове и разбиващите с грохот долу в ниското вълни има нещо магнетично и привличащо. Тук човек се чувства свободен. Иска му се да полети над необятната морска шир, да се слее с полъха на вятъра и крясъка на чайките или да се гмурне заедно с рибите в кристално сините води.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.