Сливи за смет или земеделие за образование

Само двадесет минути преди полунощ … да, това днес е от голямо значение, защото желая и аз да се включа в инициативата на деня за блог пост и действия, особено когато темата е Силата на Ние. Та нали точно това е добродетелта, която и аз самия чувствам най-близка. Нали именно това седи в основата на ОМ.

Заедно можем повече! Да! Но какво трябва да правим заедно или кои съвместни дейности ще са най-полезни и кои именно да започнем да вършим заедно? Моят отговор е: „Тези, които са най-важни за нас!“ Кои са те? Тези, които хранят както тялото, така и Душата! Тялото се храни със земеделска продукция, а Душата с образование. Съчетанието на съвместната работа на хора от тези браншове е в основата на развитието на света. В това съчетание най-ясно можем да видим силата на ние! В селото и в близостта до Земята се извършва производството на физически необходимата ни за оцеляването храна. Градовете, а с това и все по-голяма част от населението вече няма допир със Земята и със земеделието, тази царска, благословена професия на непосредствено създаване на стойност. Единици са щастливциге, които се докосват непосредствено до чиста и качествена, прясна и създадена с Любов земеделска продукция.

Градовете пък са най-често местата, в които се създава образованието и храната за Душата. Предимно от градовете тръгват инновативните идеи и новостите. Там се случва и голямата част от образователната дейност. Селото все повече губи връзката с нея. Щастливи са тези села, в които поне читалището е оцеляло. За съжаление училища няма, дори и да има деца. Няма и културно предлагане, въпреки че селото е запазило българската култура и народност през вековете.

Важно е образованието да се върне по селата. И точно толкова важно е качествената органична селска продукция да се върне на масата на хората от градовете. И за едното и за другото са отговорни хората, които трябва да работят непосредствено помежду си, без посредници. Земеделие и чиста продукция, подпомагана от хората в градовете; потребители, снабдяващи се направо от производителите; пряка и непосредствена връзка – това е бъдещето.

През последните дни все слушам и се натъквам на примери, че нещо, което не струва нищо, то няма и стойност. Каква глупост! Какъв предразсъдък! Нима качеството и стойността се измерват само в пари? Нима истинската стойност създадена с Любов не е нещо много повече? Нима безплатните или много евтини, собственоръчно произведени органични домати са с по-ниска стойност от купешките вносни от Холандия, расли без почва, в парник и в химикали? Всички знаем, че в този случай цената не дава реална представа за качеството, защото в сформирането и не се отчитат всички фактори. Съществуват и други фактори освен чисто икономическата стойност. Един от тях е фактора на Любовта и вложената частичка от Нас самите. Друг е Силата на Ние. Примери има още много.

Е, за най-доброто качество и стойност, която ни носи селото, трябва да предложим и най-доброто качество и стойност от града. Сливи за смет се казва в приказката, а аз казвам Земеделска продукция за Образование. Това е Силата на Ние приложена точно на място! Там, където всеки дава най-доброто от себе си.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Природата and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.