RSSНоси си на гръб къщурка
сухоземна костенурка,
тромаво и бавно крачи,
хич не бърза по задачи.
А насреща – скакалецът,
подиграва се, подлецът:
„Бавна, грозна си и груба,
със раздрънкана коруба!
Ти, виж ме мен! Вземи урок!
Ти, виж как скачам, скок-подскок!
Чевръст съм аз, и бърз, умел,
и пъргав, ловък, много смел!
Зелен ме гледаш скакалец,
но всъщност съм голям храбрец..“
Отде се птица едра взе
и ам – го лапна за мезе…
А пък нашта костенурка,
скри се в своята къщурка
и под небесата сини,
тя живя до сто години.
Виждаш сам, че мойте басни
много кратки са, но ясни.
Сам си извади поука,
ето, въдица… Наслука!
