Историята на нещата

Статия: „История на промяната: История на нещата 2-ра част“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ан Леонард е пример за успех, постигнат чрез новите медии – използвайки комбинация от анимация, графики и активизъм. През 2007г. първото й видео Историята на нещата е гледано над 15 милиона пъти онлайн. Днес тя има ново видео, което доразвива нейното послание. Но как да превърнем идеите и интереса на гражданите в реални резултати? Как да създадем промяната вместо само да говорим за нея?

Dowser разговаря с Ан и партньорът й, Майкъл О’Хейни за новата им кампания „Историята на нещата”

Имате ли информация точно колко хора са гледали предишното ви видео – „Историята на нещата”?

„Историята на нещата” беше първият филм, който пуснахме в интернет през декември 2007г. Надявахме се за целия период на съществуването му да съберем 50 000 гледания, но за наша изненада имахме толкова само за първите два дни! Днес клипът е гледан онлайн над 15 милиона пъти. Всеки ден научаваме за учители, министри, корпоративни програми по Човешки ресурси и др. които гледат филма заедно с целия си екип, така че не можем да кажем колкото точно хора са го видели. Клиповете ни вече са осем и всички те могат да бъдат гледани безплатно на www.storyofstuff.org – до момента имаме общо 20 милиона гледания.

Как се разви този проект и какви бяха намеренията ви, когато започнахте? Имахте ли някакви определени цели и постигнахте ли ги? Предполагам, че това вирусно разпространение на клиповете не е било сред целите ви, а просто един неочакван бонус.

Преди да направя филма „Историята на нещата” прекарах над десет години в посещения на фабриките, където се произвеждат предметите, които ползваме в ежедневието си, както и сметищата, където се озовават те след като вече не са ни нужни.

Видях от първа ръка често скритите екологични, социални и здравословни щети, които нанасяше производството, потребелнието и в крайна сметка изхвърлянето на предметите. Бях изумена от това колко малко знаем по тези въпроси и исках да предизвикам дискусия. Започнах да търся начини да говоря по тези теми без да затъвам в сложна техническа терминология или да оставям публиката изпълнена с вина и страх. Направих една пълна с факти, но забавна презентация, която беше предшественик на „Историята на нещата”.

Когато вече не можех да поема всички заявки да говоря наживо пред различни аудитории, реших да направя филм, който да достигне по-широка публика. Надявах се, че ще предизвика дискусия, но и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще бъде гледан от милиони хора по света, ще бъде преведен на над 20 езика и ще вдъхнови създаването на книга и поредица от мини-серии. Бях много доволна, че толкова хора желаят да участват в този така необходим разговор за това как можем да правим нещата по-добре.

Вече започна и новата ви кампания. Как успявате да гарантирате, че тези, които „карат промяната да се случва” наистина действат според предварително заявените принципи?

След близо пет години създаване и споделяне на полезно съдържание (филми, подкасти, програми) успяхме да изградим доста голяма и сплотена общност от хора, които наистина ги е грижа. Общността е наистина разнообразна – някои се фокусират върху влиянието на токсични вещества върху здравето на работниците в заводите за електроника, други просто се стремят да променят собствения си начин на живот и да не бъдат толкова големи консуматори – но като цяло общността е наясно и следва нашите основни ценности и посока на развитие.

Превръщане на свободните пространства в общностни градини! Лобиране за създаването на повече велосипедни алеи! Действия за реформи в политиката в областта на химията! Премахване на влиянието на корпорациите върху демократичното развитие! Всички тези дейности са полезни.

Поддържаме контакт (както по мейл, така и лично, когато е възможно) с хората, попълнили въпросника Инициатор на промяната и регистрирали се на сайта ни или в социалните медии, които ползваме. Вече имаме над 350 000 регистрирани потребители и ще продължавме да споделяме информация, да им даваме насоки и да улесняваме обмена на данни, за да продължи да се развива гражданското ни общество.

Как можем да накараме и организациите да се променят? Изглежда парите все още определят всичко.

Не всички корпорации са едни и същи.

Част от тях са лидери в прилагането на устойчиви решения – или защото мениджърите им наистина ги е грижа (като „Патагония“ или „Интерфейс Карпет“), или защото осъзнават икономическите ползи от грижата за околната среда. Други свидливо правят малки промени, защото са се оказали под прицела на граждански кампании, или защото осъзнават неизбежността на въвеждането на по-строги мерки за опазване на здравето и околната среда.

Някои обаче наистина изостават, продължават да инвестират в остарели технологии и използват финансовата си мощ, за да убедят властите да отложат вземането на необходимите мерки. В крайна сметка най-добрият начин за промяна на корпоративните практики е да се въведат по-строги закони, които поставят на първо място здравето на хората и опазването на околната среда, а не краткосрочните печалби на големите корпорации.

И единственият начин да постигнем това е като разкараме корпорациите от демокрацията и на тяхно място вкараме обратно хората. Корпорациите имат повече пари, но хората имат по-силен глас, стига да го чуем и да се вслушаме в него.

Докъде мислите, че е стигнало развитието в тази насока през последното десетилетие? Провеждат се все повече световни срещи на високо ниво по тези теми, съществуват и платформи като Глобалния договор към ООН, с помощта на които компаниите се ангажират да бъдат по-отговорни към хората.

Макар да има огромен напредък от гледна точка повишаване на информираността на обществото, постоянни разговори за „зелена икономика” от страна на бизнеса и правителствата, както и реално развитие в някои конкретни области, като цяло може да се каже, че губим играта. И то губим с много.

Биологичните и физичните системи на планетата са подложени на все по-голям натиск. Намираме се ужасяващо близо до преломната точка, отвъд която ще е много, много трудно да се върнем назад и да възстановим баланса.

В световен мащаб в момента на година използваме ресурсите и капацитета за абсорбиране на отпадъци на 1.5 планети. Проблемът е, че имаме само една. Пътят ни на развитие не е устойчив, особено като се има предвид, че както населението, така и потреблението на човек от населението нарастват непрекъснато. Разбирам, че не е особено приятно да се говори на такива теми, но трябва да поставим този въпрос на дневен ред и да решим какво да правим колкото се може по-бързо, ефикасно и справедливо.

Какво научихте по време на кампанията „Историята на нещата”? Какви бяха предизвикателствата, с които се сблъскахте?

Опитът ми с „История на нещата” ме научи, че има милиони хора, които са готови да участват в този труден разговор и искат да работят заедно за едно по-добро бъдеще. Това засили надеждата ми, че промяната е възможна!

Винаги е предизвикателство да се говори за толкова сериозни и мрачни теми по начин, който оставя хората не изплашени и депресирани, а изпълнени с вдъхновение и желание за действие. Емпиричните данни за състоянието на околната среда са плашещи, но ако всички изпаднем в депресия заради това, едва ли някой ще се заеме да променя нещо. Затова трябва да приемем реалността и да се заредим с надежда и сила за действие.

Каква е крайната цел на тази кампания?

Целта ми е да променя системите на производство и потребление – или начина, по който правим,  използваме и изхвърляме предметите. Искам пректиките да бъдат наистина здравословни, устойчиви и справедливи. Докато работех, научих, че няма технически пречки пред успеха; просто се нуждаем от по-ангажирани граждани, които изискват повече от бизнеса и от политиците. Така се породи и втората цел – да вдъхновяваме хората да бъдат активни граждани, за да осъществим заедно нужните промени.

Смятате ли, че едно пуснато в интернет видео е най-добрия начин да предадете на хората вашите идеи? Или харесвате и други нови медийни платформи?

Свободното споделяне на филми чрез интернет се оказа изключително успешно. Те са били гледани по целия свят, преведени на много езици, давани по телевизията, превърнати в танцови представления, куклени театри или улични карнавали от Бостън, през Индия до Южна Африка. Просто нямаше начин да достигнем до толкова хора, ако не бяхме пуснали филма безплатно в интернет. Но за нас е истинска радост да използваме и други средства за комуникация. При проекта „Историята на нещата” експериментираме с всякакви нови медии и платформи, както и стари изпитани методи: лични разговори с хората, презентации, издаване на книга. Така като аудиторията ни е разнообразна, така и ние се стремим да разнообразим методите за комуникация с нея.
Кой е най-големият урок от борбата на Ганди срещу апартейда (за което споменавате във видеото), който може да бъде приложен към тази кампания?

Научила съм много от дейността на Ганди и това е повлияло и на работата ми по „История на нещата”. Например: Цели се високо. Не прави компромиси с ценностите си. Уважавай противниците си. Приемай разнообразието. Поставяй под въпрос всичко, което изглежда несправедливо. Приеми факта, че ще изпадаш в много неудобни истуации. Поддържай състраданието и любовта си.

Как изглежда новата икономика, която желаете да изградите? Най-устойчивото решение не е ли да се отървем от супермаркетите и моловете и да спрем да продаваме „вода със захар и балончета” (всякакви изкуствени газирани напитки)? Изглежда твърде малко вероятно това да се случи. Какво е решението тогава?

Разглеждайки настоящата икономика и финансираното от бизнеса правителство, промяната наистина изглежда малко вероятна. Но разглеждайки данните за състоянието на планетата и все по-големия брой хора, призоваващи за едно по-добро бъдеще, промяната всъщност е неизбежна.

Въпросът е не дали ще се променим, а как. Дали ще отказваме да въведем иновациите, докато не се окажем притиснати до стената и изборът ни е твърде ограничен? Или ще бъдем проактивни, мислещи стратегически и заедно ще намерим начин да изградим икономика, която работи за всички? Все още не знаем как точно ще изглежда тази нова икономика, защото тя още не е създадена. Физическата реалност ни диктува, че това ще трябва да е една икономика, която взема предвид възможностите и ограниченията на планетата. Ако движението ни е успешно, тази нова икономика ще произвежда безопасни продукти, щастливи хора и здрава околна среда.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.