Щастлива планета – къде сме ние и защо?

Индекс Щастлива планета – Роси беше писала още преди повече от година за този може би най-добър и устойчив индекс за стандарта на живот на хората. Оттогава начина на пресмятането му се е променил съвсем малко, подобрен е незначително. Но пък има по-нови данни върху показателите, които използва. Общо казано той се пресмята от произведението на средната продължителност на живота и броят щастливи години разделен с екологичния отпечатък, който оставаме на земята. Последното се основава на количеството земя, което ни трябва за начина ни на живот. Цялото се нормира, така че максимума или идеалния случай да е 100, а минимума 0.

Хубавото е, че вече може всеки сам да си изчисли приблизително и собствения си индекс – при мен се получи 96,1, което ме радва. Поставения стремеж в следващите години е около 89. Още по-хубаво е, че човек получава и обяснение. При мен основния проблем е неекологичния ми начин на живот. Хм … Как така? Аз нямам кола, нямам дори колело, движа се само пеша в града или с влак между градовете, не ям месо, ям регионално и сезонно, не готвя, не си купувам никакви вещи, хабя малко ток, деля жилище и т.н. Би трябвало да съм „екологичен“. Да, сравнено със средностатистически европеец съм повече от екологичен, но не и в сравнение с един виетнамец, например. Проблема не е основно в ползването на компютър и модерни технологии, но и това допринася. Моят „еко-грях“ е летенето. Тази година ще ми се съберат около 25 часа в самолет. Това е цели два пъти по-малко от миналата година и дори 3-4 пъти по-малко от предходните две. Но въпреки това 25 часа са си прекалено много. Те ме правят и не еко. Догодина съм решил да ги намаля до 12, което пак обаче е зле. Да видим. Може да успея още да намаля :)

Конкретно – на мен ми трябват около 2,75 декара земя на година. Това е с 2 до 4 пъти по-малко отколкото „обикновено“ в развитите страни. Няма да се сравняваме със Сащ или с някои богати арабски държави, които потребяват на чужд гръб толкова земя, че и 6 планети едва им стигат! Но на мен все още ми трябват 1,5 планети, а ние имаме само една. Колко лошо, превид, че далеч не съм от най-греховните в еко отношение! Ясно е, че ще намалявам полетите и не само. Ще правя каквото е по силите ми. Като за начало ще се опитам да съм под средното ниво за света, а то е 2,2 декара земя или около 1,35 планети. Тоест, ние вече живеем над това, което имаме (една земя) на разположение и предвид неравномерното разпределение, не е трудно да се сетим защо милиони измират от глад. Положението е толкова зле, че дори и поставената цел от 89 точки не е достатъчна напълно, но е първа важна крачка. Но, да гледаме положително на нещата – знаем какво трябва да правим и защо и сега ред да поемем отговорност и наистина да го правим.

И така, въпреки че съм неекологичен имам цели 96 точки! Как така? Ами много съм щастлив. И освен това живея много здравословно. Очаква се да живея над 97 години (хм … а аз съм решил дори минимум 120 или да стигна до безсмъртие или да умра, когато сам си реша :) ). И тук е време да погледнем и към резултата за България. Започваме от място номер едно. Там отново е … Коста Рика. Едноличен лидер и доста пред останалите. Но дори и тя е далече от необходимите поне 89 точки. Има само 64. И само по два от трите критерия се представя добре … Но, продължаваме надолу – следва Виетнам. Не е за вярване. Не беше ли това мястото, където още милиони страдат от неприятностите от войната със Сащ? Не бяха ли там изсипани повече бомби, отколкото по целия свят взет заедно през цялата втора световна война, от които и сега всеки ден загиват случайно попаднали на тях хора?

После следва цяла редица латино-американски държави (щастливи, сравнително здрави и дълголетни и сравнително екологични). На 11-то място е Бангладеш, които нито са особено щастливи, нито живеят дълго, но са много екологични. Чак на 15-то място се появява първата развита държава – Израел. Много щастливи са и много дълго живеят, но не са никак екологични. И все пак са доста по-екологични от други развити държави. Затова и толкова „добро“ представяне. Добро в кавички, защото потребляват около две планети, а и водят войни и не са особено миролюбиви. Тук ясно се вижда и какви критерии още могат да се вкарат в индекса, за да дава още по-добри резултати. Продължаваме по-надолу. Отново Латинска Америка (фиести и щастлив живот) и все повече югоизточна Азия. На 17 и 19 място са двете най-развити страни от Южна Америка – Аржентина и Чили. А на 18-то място е и първата европейска държава! И то каква изненада! Албания! Е, бил съм там и ще Ви кажа, че не е никаква изненада. Такова желание за труд, работа, живот, развитие, такава динамика в обществото не съм виждал никъде другаде! Щастливи дълголетни планинци, най-гостоприемните хора на света, които живеят или живееха много еко. Постепенно ще падат все по-надолу в класацията, защото започват да потребляват много, прекалено много, за да задържат тази позиция … няма да им помогне дори и увеличаването на дълголетието.

На 26-то място идва първият представител на Африка – Алжир. До 40-та позиция се появяват и Тунис и Мароко. Останалите африкански държави трябва да търсим най-долу в списъка от 151 държави, за които въобще е било възможно да се намерят данни. Около 50 държави, предимно островни и други джуджета въобще не са вътре в списъка, но и това надали е толкова важно. Те и без това първи ще изчезнат от картата, ако продължаваме да унищожаваме природните си ресурси по същия начин. Не, това не е черен хумор, а тъжна действителност. Първо ще изчезнат точно най-райските кътчета по южните море. То винаги е така – когато се задава адът, раят започва да изчезва.

Обръщам внимание на позиция 28 – там е Нова Зеландия. Първата развита държава, в която няма военни конфликти или тежки социални проблеми (е, малко дискриминация на 16% маори, но за сметка на това милиони овце са повече от щастливи). И веднага след това, на 29-то място е втората европейска държава – Норвегия. Хич не се учудват. И тя отново не е в европейския съюз. Албанците никой не ги иска, защото не били развити, а норвежците не искат, защото ние им се налагаме по местни въпроси … Норвегия седи не само по-щастие на добро място и в този индекс, но и икономически. Не само, че нямат дългове, ами и пестят за бъдещите поколения. Веднага след Норвегия идва Палестина. Защо са толкова след Израел, въпреки че са три пъти по-еко? Ами доста по-нещастни са и живеят по-малко. Продължаваме надолу. На 34 място се появява Швейцария. Мда, единствената страна в света, в която щастието нараства право пропорционално до безкрай с богатството. Явно тях, напук на всички общовъзприети представи, които важат и практически по цял свят, алчността ги прави не само щастливи, ами и здрави. Надали здравето им се дължи на „чистия“ планински въздух, предвид че в швейцарските планински градове замърсяването с финни частици е най-високо в Европа. Да, дори често над нивата на София и Рим. Та нали цяла Германия, а и половин Франция и Италия минават оттам с колите си като отиват на почивка.

Продължаваме надолу и се радваме да открием четвъртата европейска държава, която отново не е в ЕС, на 40-то място. Това е Молдова. Уж има толкова българи там и уж са толкова бедни, а пък толкова щастливи! Или поне не са нещастни и потребляват точно ресурсите, с които разполага земята ни – не по-малко, но не и повече. И живеят сравнително дълго. 44-то място – Турция. 45-то – внимание – Япония. Една от най-еко от развитите държави. Сега ще стане още по-еко, особена като изключи атомните си електроцентрали. Ако и спре да се кара с всичките си съседи за някакви си скали насред бурното море, то грешка няма да има. Ми така де, уж развита държава, а най-добрите й съседски отношения са с диктатурата Северна Корея! Какво ли щеше да е положението ако не бяха на остров? Явно не случайно са се изолирали от другите. Или точно заради изолацията си са такива? Съответно не са най-щастливите хора, но пък най-дълголетните!

На 46-то място са немците. Подобно положение като Япония, но вече отдавна не се карат със съседите си. Само швейцарците създават ядове от време на време с тяхната банкова тайна. Щастлив съм, че живея в страната, която се нарежда на най-високо място в ЕС съюз! И съм безкрайно недоволен, че това най-високо място е едва 46-то от 151! Посредствена работа! Дори и многото турци (44-то) не могат да помогнат … да бяха вкарвали едно време костариканци за гостуващи работници … и да не бяха гонили виетнамците след обединението с ГДР! Това важи също и за България. Ако си бяхме оставили виетнамците, то не само щяхме да сме по-щастливи, но и нямаше да имаме бездомни кучета, котки, плъхове, гълъби и врабчета. Кой знае, може би щеше да има повече пойни птички в по-еко градовете ни. Във всички случаи комунистическия режим е направил и едно добро в вноса на щастливи, дълголетни и еко хора, но не сме го оценили явно …

Продължаваме надолу – Австрия, Италия, Франция, Швеция, Армения, Грузия, Кипър, Испания, Малта, Холандия, Финландия, Полша, Ирландия, Босна, Румъния. На 75-та позиция. А къде сме ние? Някъде по-надолу. Търсенето продължава, преди бяхме на 82-ра позиция, още има надежда, че може да сме се подобрили … да отдадем заслуженото на две африкански държави преди това – Мадагаскар на 49-то място и Малави на 72-ро. Сърбия, Азърбайджан, Хърватска, Гърция, Словения … май повечето съседи минаха вече. Също и кавказците. 88-мо място за Исландия. Много назад. Защо ли? Ами заради алуминиевите фабрики и други изцепки е еко отношение. Очаквам да се подобрят значително в следващите години. Дълголетни са, а и са щастливи. Словакия, Чехия, Портогалия, Украйна, Беларус, Унгария … и много от по-развитите африкански държави между тях – Гана, Етиопия, Намибия, Кения, Замбия, Судан … вече подминахме място сто. Може пък да сме изпаднали от класацията, няма да е за сефте. Нагледал съм се на класации и статистика на ЕС, в които нямат данни за България, въпреки че имат за останалите 26.

На 105-то място идва Сащ. Екологични проблеми. Най-големият замърсител, заедно с Катар, Кувейт, Оман, ОАЕ и други петролни производители и консуматори. А и не с толкова голяма продължителност на живота и далеч не толкова щастливи. Надолу сме предимно в централна Азия, бивши руски републики и Африка. Ще отдадем заслуженото на Белгия – седем атомни електроцентрали за собствено ползване, които уж трябва да се затворят до 2020. Ами от тази дата насетне няма да могат да си осветяват всички пътища в страната вечерно време. Безобразни еко-замърсители. Само Дания е по-зле от тях – на гордото 110 място. Сравнете в другите скандинавски като Норвегия – 28-то място! Срам и позор. Единствената държава, заедно с Люксембург – 138-мо място, която се нарежда „гордо“ до Сащ и петролните джуджета. И да подчертаем – замърсяват доста повече дори от Сащ! Хм … не беше ли Дания онази малка еко страна? Такъв е имиджа й, но хората не случайно отдавна казват, че има нещо гнило в Дания. Не нещо, а много неща. И не неща, а животни. И не животни, а прасета. В Дания се гледат милиони прасета в най-мизерни условия. И тези прасета се хранят освен с хранителни отпадъци и вскякви други гадости и с нискокачествена генномодифицирана соя, която се внася от Южна Америка, където се изсичат горите и отнемат малките фермички на бедното население, което се принуждава да гладува, но въпреки това е по-щастливо от богатите датчани. Но пък съответно живее по-кратко. Мда … в Дания отново смърди на гнило. Ама не, сериозно, без майтап – ако не сте било на по-близко разстояние от 10 километра до свинеферма, то е крайно време да съберете кураж и да се приближите по-близо. Повярвайте ми, това ще е единствено, неповторимо и незабравимо за цял живот ваше преживяване. Предимно в обонятелен аспект. Недоброволно ми се е случвало да бъда само на около 5 километра от свинеферма и мирише, та мирише. Не може да се опише. Такава гадост няма. Как после успяват да го отмиришат това месо, за да е вкусно на хората? Сигурно затова се изпозлват тонове овкусители …

Но да оставим Дания … следват Естония, Латвия, Казахстан, Литва, Русия – 122 място. Хората й могат да се опишат като кратко живеещи и болни (особено мъжете и особено алкохолиците, което вече е си е голям процент от населението), нещастни и напълно безразлични към околната среда. Това описание май пасва и на България … Е, не сме чак такива алкохолици. Затова и живеем повече! Дори и мъжете! Но пък алкохол си пием, колкото да се развеселим или? Май повечко от това дори. Но и това не ни прави щастливи, защото сме значително по-нещастни от руснаците. Въпреки това се нареждаме веднага след тях на 123-то място. А ако погледнем щастието, отдолу нагоре, тоест започвайки от най-нещастните, то ето какво се получава: Того, Танзания, Ботсвана, Централна Африканска Република, Конго, Бенин, Бурунди, Чад, Руанда, Мали, Гвинея, Сиера Леоне, Нигер … айде стига толкова. То повече и няма. По-нещастие ни изпреварват само една дузина африкански държави. Откога още разправях, че сте бананова република и нямаме място в ЕС, че е по-добре за нас да се обединим с някои африкански държави … Сега вече знает и точно с кои най-добре ще можем да изплакваме мъката си на по чашка ракия. Трагедията не свършва обаче дотук. Всъщност всички тези са само с някакви си до 5% по-нещастни от нас. Единствените, които са наистина значително по-нещастни са Танзания и особено Того, които са дори с цели 33% по нещастни от нас. Как го постигат не е ясно. Сигурно защото са прекалено бедни, болни и имат какви ли не проблеми, за които ние наистина можем да сме дори доста повече от 33% по-щастливи, че ги нямаме.

Мда, много трагична картинка се оформя – паднали сме до 123 място, дори след традиционно нещастните балтийци и руснаци. Искате нещо за утешение. Имате го – Македония са на 140-то място. Точно между Сиера Леоне, които живеят значително по-малко от всички други и Того, които живеят значително по-нещастно!

И в заключение, ако кажа, че трябва да се обединим с Македония и Албания, за да могат албанците да ни направят по-щастливи, то надали някой ще го вземе насериозно. Пък и те няма да искат – ние сме цели 105 места назад от тях. А македонците, въпреки че имат 30% албанци като население, са дори с над 120 места по-назад. Едно такова обединение би било зле за Албания. Все едно Норвегия да се обедини със Сиера Лионе и Того. Представяте ли си го? Няма албанците и нас да оправят – имат си и те достатъчно работа. Не са най-богатите.

Сигурно няма да Ви помогне и факта, че съм почти три пъти по-щастлив от средностатистическия българин. Направете си теста, може и Вие да се окажете по-щастливи. Ама внимание – ние сме си направо нещастни, така че три пъти повече да не се окаже три пъти по-нещастни. ;)

А сега сериозно. За да паднем в следващата класация с още 41 места по-надолу ще трябва да добавят поне още 13 държави в списъка! А и доста от тези зад нас трябва да се справят с колосални проблеми, което няма как да стане толкова бързо. Тоест по-надолу няма накъде. Пък и в една такава статистика се вижда ясно безкрайно пресиленото ни преувеличаване, особено на неприятностите. Винаги съм знаел, от приятелите си, че македонците преувеличават най-много, а ето го сега и доказателството!

Просто е крайно време да започнем да работим заедно, да не се тровим един друг и да живеем щастливо не само по време на запой. И ставайки по-щастливи да не забравяме да живеем и по-качествено и по-здравословно. А и да се грижим повече за околната среда и за земята си. И ако не е екологично да ходим и да се учим от Коста Рика, то да погледнем поне какво се случва в Албания!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.