Насоки в издателската дейност

Миналата седмица посетих един панаир на книгата с няколко малки издателства, които напълно потвърдиха посоката на развитие, която сме избрали с ОМ. Повечето малки издателства са принудени да бъдат много инновативни и да измислят какво ли не, за да оцеляват. Всяко едно от тях беше начертало за себе си различни стратегии. Прекрасно беше да се види, че ние в ОМ обединяваме всички тях. Ето един кратък списък:

  • електронните книги са бъдещето. Особено за млади, нови и все още неизвестни автори най-добрият модел е свободното разпространение по мрежата, тоест отворен лиценз.
  • отворената книга като общо и обществено благо. Книгите на бъдещето няма да бъдат собственост на издателства, автори или читатели, а ще бъдат подаръци, дарение от един автора, Твореца, към обществото. От тях всеки ще може да черпи мъдрост и вдъхновение.
  • печатане по поръчка и пряко продаване. Безмисленото печатане на някакъв тираж без да е ясно дали ще има купувачи за него не е нищо друго освен екологично и финансово издевателство. Важно е да се печатат толкова книги, за колкото има купувачи и търсене. Пряката връзка с читателя е ключова и дава възможност за активен диалог и участие.
  • индивидуализиране на издателската дейност. Печатането по поръчка само по себе си предразполага, че се знае кой е читателя, който си купува книгата. Съответно и услугата може да бъде напълно индивидуализирана, тоест книгата може да бъде специално и лично подготвена за съответния читател. Това включва не само външния й вид, но и самото и съдържание.
  • печатната книга като изкуство. Това е особено необходимо в сферите, в които броя на читателите напрекъснато намалява, например при поезия, къс роман, новели. Предимството на печатната книга е удоволствието от преживяването, която тя създава. Непосредствената връзка с един жив предмет на изкуството е добавената стойност на печатната книга, а не толкова нейното съдържание. Много важни са не само формата, материята, но и графичното оформление с картини, снимки и т.н. Особено силни впечатление например прави съчетанието между поезия и изобразително изкуство; между туристически пътеводител, авторска фотография, лични преживявания на автора и възможност за записване на личните преживявания и на пътуващия читател. Така се създава възможността читателя да донапише книгата според личните си впечатления и преживявания. Това ни навежда и към следващата точка.
  • размиване на понятията автор, издател, читател. Те вече се преливат. Една книга може да бъде издадена без издател. А може и да бъде написана без автор, например ако произлиза от самия процес на четене, възприемане или преживяване на читателя. Също така може да има и повече автори, които например заедно, в мрежата, работят над една книга.
  • книгата не е нещо завършено, което има начало и край. Една книга може да бъде издадена дори без да е напълно готова. Също така може да бъде с отворен край, който да бъде завършен от читателя или от друг автор. Спрямо личната интерпретация, нагласа или желания, дадена книга може да има различна форма и съдържание.
  • ръчно изработената дизайнерска книги се завръща. Кой казва, че книгата трябва да в печатна? Може да е ръкописна. Или ръчно напечатана. Или рисувана. Може да бъде дори сглобена от изрезки от вестници. Може да е от най-различни материали, хартии, подвързии и т.н. Важното е чувството и посланието, което тя отправя дори и със самия си вид.
  • книгата като част от проект. Все по-рядко книгата ще бъде проект сам по себе си. Най-вече книгата ще бъде част от проект. Например детските приказки ще се разказват на децата, а няма само да им се четат. Това може да стане под формата на куклен театър или дори игрален, които да бъдат записани на видео и показвани в интернет. Или дори ще бъдат разказвани от децата. Това може да стане не само с традиционните изкуства, но и с новите технологии, например по интернет. Деца от една държава могат да учат език и да разказват приказки на деца от друга. Медиите и причинно-следствените връзки ще се променят непрекъснато и динамично. Една книга може да започне като медиен проект в интернет, да мине през печатната си форма, да се превърне в театър и да продължи развитието си отново като нова медия, от която пък ще произлезне следващата книга. Цяла една книга или едно разказче или стихотворение може да се напише по картина, снимка или преживяване. Но може да стане и наобратно – по книга или стихотворение може да се нарисува нещо, да се изживее нещо или дори да се създаде нова книга, но с погледа на друг човек.
  • част от книга също е книга. Дори само корицата на дадена книга носи някакво послание само по себе си, носи Духа на самата книга. Корицата може да се превърне, например, в картичка с кратко послание. Същото важи и за отделните и части. Особено интересно е това за поезия по или придружена с рисунки.
  • издаване на сборни книжки, както ОМ вестника например.
  • аудио, видео, мултимедийни, допирни и вкусови книги. Да, ние разполагаме с поне пет сетива и книгите могат да задейства повече от зрението ни. Особено важни са аудио книгите, но не само. Книгите и за другите сетива не трябва да се пренебрегват. Още по-важно е книгите да се създават, така че да се възприемат и чрез сърцето и Душата, а не само чрез сетивата.
  • късата книга ще добие ново значение. Тухли от по 800 страници ще виждаме все по-рядко. По-скоро ще четем книжки във формат А6, че и по-малки в обедната почивка или дори за пет минути. Дигиталните навици и забързаността ще се отразят, но книгата ще запази значението си на медия, която ни дава време да си отдъхнем и да потънем, макар и за кратко в чудни светове. Четейки ще продължим да забравяме света около нас, погълнати от този в книгата, било то посредство кратно японско тристишие, басня, новела или много кратък роман.
  • нови книги от стари такива. Живеем в променлив свят. Това, което е било етична норма в миналото, то днес често вече е безкрайно морално остаряло. Дори детските народни или авторски приказки подлежат на промяна. Нима днес живеем в царство, че всички приказки да започват с имало едно време един принц? Нима днес в Европа войната е нещо, което трябва да се показва на децата? Със съседните държави се води диалог, а не война …
  • книги между езиците и културите. Двуезични книги, особено за деца, които учат и нови езици, тепърва ще се превръщат в стандарт. Връзките между литературните култури на различните държави и езици ще се заздравяват. Обмена на произведения ще се задълбочи и дори те ще се създават заедно. Творбите ще се превеждат по-бързо и непосредствено от авторите или техните читатели и издатели, а и самите автори ще пишат и издават на много различни езици.
  • книгата като част от обмен и общуване. Говорим по телефон, пишем имейли, участваме в онлайн общества – все места, на които имаме възможност да общуваме един с друг непосредствено. Има връзка и в двете посоки. Същото може да се случва и ще се случва чрез книгите и изкуството, така както едно време хората са си писали писма. Едни от най-великите литературни произведения и мисли са записани и запазени за поколенията точно в личната кореспонденция. Това може да се случва най-вече чрез печатаните и разпространявани лично и по поръчка книги, които са предназначени за конкретен читател.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.