Прасковки

Виж колко съм малка и вкусна,
цяла ухая на праскови,
вземи ме, изяж ме, изхрускай ме,
твоето лято съм, знаеш ли.

И съм крехка и много ранима,
праскова – с моя си цвят,
но когато сезона се сменя,
заменям големия свят.

Да, лято съм, прегърни ме! Целувай ме!
С мен отиди накрай на небето,
твоите устни, прасковки искат,
и докосват във мене сърцето!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.