Предговор I (Невидимият град)

Невидимият град – Духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Йоан, Евангелистът, използва визията за жената, която, облечена от слънцето, ражда син. Достоевски прилага този поглед спрямо Русия – това е тя, жената, а синът – това е новата дума, която Русия има да каже на света. Това е думата на помирение между Изтока и Запада, обединени във вечната, Божествена истина и свободата на хората. Това е най-висшата задача и задължание на Русия. Това е и социалния идеал на Достоевски. В основата му са моралното възраждане и Духовната саможертва на не само един човек, но на цяла една общност, на цял един народ. Владимир Соловьов (1883)

Когато в Русия се говори за Цар Петър Велики, никога няма единство по въпроса за приноса му. За мнозина той е големият реформатор, който създава Санкт Петербург и отваря „прозореца към Европа“. Но за други с него започва разрушението на старата Русия. По негово време има силна съпротива на населението срещу реформите му. Много виждат в него антихриста и тръгват да търсят града на Христос, според легендата, невидимият град Китеш.
След перестройката на Горбачов отново се чувства силна реакция на народа срещу западното влияние. Ще се появи ли един нов национализъм, който ще търси да възстанови падналата империя, или ще се събуди Духовното търсене на истинската Русия? Тази истинска Русия е още невидима, както и невидимия град Китеш от легендата.

През 1994 в Ротердам бива представена операта „Легендата за невидимия град Китеш и девицата Феврония“ на Николай Римски-Корсаков. Премиерата й е през 1906 в Санкт Петербург и за първи път бива представяна в Западна Европа при турнето на Валери Гергийев с Марийнски операта през 1994. Стремежът е да се покаже една съвсем различна Русия от тази, която познаваме. Действието се развива през 13-ти век, по време на нападенията на монголските орди. Появата на монголите е един вид предсказание за идването на варварския болшевизъм през 20-ти век. В същото време операта символизира и бъдещата Русия, чрез която три картини, живеещи в дълбочината на руската душа, могат да излязат в съзнанието.

Още от въведението операта е една ода за природата, за Майката-Земя, с която девицата Феврония е тясно свързана. Майката-Земя е първата картина. Втората е невидимият град Китеш, картината на бъдещата руска култура. В операта Китеш бива заплашен от монголите, но спасен от Бога. Феврония загива, но като по чудо се озовава в друго състояние и бива приета в светещия град Китеш. Там се свързва в брак с принц Всеволод и осъществява това, което нападението на монголите е осуетило. Заобиколени са от хора, които са страдали незаслужено и са били също приети за граждани на Китеш. Феврония е израз на третата картина, на руската душа, която се отваря за силите на Духа чрез дълготърпение в съдбата си и състрадание с другите. Феврония е за руснаците картината на Мария-София (мъдрата Богородица, покровителка на Земята). Римски-Корсаков вижда в образа на Феврония дори славянския Парцивал (търсачът на Свещения Граал).

Тези три картини живеят подсъзнателно в руската душа. Операта има сюжета на приказка. Дълбоко християнското преживяване обаче освобождава зрителя от разума му и го въвежда в свят на Духовна опитност. Този християнски, женски аспект, описва само една страна от развитието на руската култура и история. В същото време се проявява и много жестоката действителност на мъжките сили. Тя се вижда ясно в нападенията на степните народи, но и в опитите за промяна на руското общество, независимо дали от Петър Велики, болшевиките или новите олигарси. При всички тях се проявяват картини, които произлизат от номадската степна култура. Те се противопоставят на трите картини-идеали на руската душа. Картината за Майката-Земя, която селяните (християни на руски) обработват е противоположността на дивата степ. Степните народи и най-вече болшевизма са главните разрушители на руската земеделска култура, според която именно земеделието е както царската, така и Божествената работа. Картината за една общност, в която всеки се отъждествява със съдбата на събратята си, бива противопоставена на монголската орда, в която единицата няма значение. По същия начин и болшевизма заличава индивидуалността и „излива хора от калъпа“. Пълната противоположност на картината на благата Феврония е егоизтичното, насилващо и грабещо животно. Самият болшевик е с двойнствена натура – от една страна степен вълк, а от друга – човек с материалистични идеи от западен произход.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.