Само ти, сърце, си ми приятел

Само ти, сърце, не ме предаде!
Уморено свиваше се, но… мълча;
в огъня горя… не се издаде, болката търпя
в леда, в студена завист оцеля.

Само ти, сърце, си ми приятел!
Бършеше последните сълзи, за да продължа,
раните превръщаше във злато,
а сълзите мои в най-скъпия кристал.

Само ти, сърце, до мене бдеше…
В нощите, в които се разкъсвах от тъга,
все туптеше ли, туптеше, за да не умра.
Само ти, сърце, си ми приятел!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.