На път поема, че морето го зове
и всеки вижда в него символ син
един герой, един щастлив човек,
а той е земен ангел смел и мил.
Тъгата във сърцето си е скрил,
побрал огромни, две носталгии дълбоко -
едната е за роден свиден дом,
а другата жадува за морето.
Отново тръгва, няма да се спре,
прегръща мило… дълго своите деца
целува нежно… и безкрайно своята жена,
защото част от него е… морето.
Безкрайна приказка за него е морето,
като гореща, пареща любов без край,
неустоим стремеж, да следва хоризонта
потеглил вече той е в собствен рай.