RSSРазказ за бедни и богати…
Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най – богатите квартали. Падащата Звезда ахнала.
- Ах… колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах … това е палатът, може би, на Пепеляшка!
И се запътила към огромния дворец. Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил, решила да влезе, да се порадва на красивата градина с чудни цветя.
- Каква красота!!! Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят най – грижовните и добри хора на Земята.
Седнала, порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.
- Мамо! Та тук е рай!
- Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и за да скрият сълзите си пилеят пари за щяло и нещяло. В този момент Падащата Звезда чула детски плач.
- Защо плачеш, детенце! – попитала с нежен глас
- А не виждаш ли, колко съм нещастна?… За Коледа родителите ми ми подариха златно колие.
И заплакало още по – силно.
- Аз искам вълшебна кукла!… – и от гняв закъсало разцъфтелите цветя.
Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката върху милото лице на малката Пепеляшка.
- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна едно желание!!!
- Искам тогава вълшебна кукла! – и продължило да къса цветята.
Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.
- Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години от лукс. На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „тате”, „дедо”, „бабо”, дори и пеела 60 детски песнички.
Но момичето заплакало още по – силно и започнало да тъпче с крака цветята.
- Такива кукли имам сто и една…
- Мамо, какво да направя, за да върна усмивката на това хубаво детенце?
Но преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една красива жена, по-красива от принцеса, която блестяла отгоре до долу в златни накити. И си помислило: ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеричка и тя ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама със сълзи на очите.
- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни…
Ще се самоубие… а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко. Дожаляло й на Падащата Звезда и решила да помогне.
- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека й помогнем, има и малко детенце.
- Дъще, нали ти казах: тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.
Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи, алчност и лоши мисли. В този момент вятърът отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал, където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело дим.
- Какви грозни малки къщурчета, но щом димят комините, има хора вътре.
Обърнала очи отново към Звездите.
- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!
- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.
Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка, долетял приятен глас.
- Кой чука в този късен час?
Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.
- Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала в този късен час?!
Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило й се свят и припаднала. Когато се събудила, видяла две красиви, усмихнати момичета, като ангелчета. Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало…
- Аз се казвам Русалиа!
- А, аз се казвам Мишел!
И запяли толкова сладко, сладко, мило, мило…
- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.
И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки. За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки. Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:
- Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно желание.
Мишел и Русалиа извикали в един глас.
- Нека бъдеш наша сестра!
А гостоприемните, добри родители, казали:
- Дъще, нека Бог те дари със здраве! Нека Бог дари и нас със здраве и всички хора по света!
- Ама, как така?… Не искате ли пари, не желаете ли огромен палат?
- Мила Ели, дъще моя, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето? Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.
- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!
Русалиа и Мишел започнали да плачат.
- Не си отивай, Ели, остани.
А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.
- Дъще, остани!!!
И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом, три Падащи Звезди раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.
19.11.2010
