Падаща звезда

Разказ за бедни и богати…

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най – богатите квартали. Падащата Звезда ахнала.

- Ах… колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах … това е палатът, може би, на Пепеляшка!

И се запътила към огромния дворец. Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил, решила да влезе, да се порадва на красивата градина с чудни цветя.

- Каква красота!!!  Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят най – грижовните и добри хора на Земята.

Седнала, порадвала се на божествената красота и повдигнала очи към Звездите.

- Мамо! Та тук е рай!

- Дъще, това е фалшива маска. Тези хора плачат много и за да скрият сълзите си пилеят пари за щяло и нещяло. В този момент Падащата Звезда чула детски плач.

- Защо плачеш, детенце!  – попитала с нежен глас

- А не виждаш ли, колко съм нещастна?… За Коледа родителите ми ми подариха златно колие.

И заплакало още по – силно.

- Аз искам вълшебна кукла!…  – и от гняв закъсало разцъфтелите цветя.

Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката върху милото лице на малката Пепеляшка.

- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна едно желание!!!

- Искам тогава вълшебна кукла! – и продължило да къса цветята.

Падащата Звезда отново повдигнала очи към Звездите.

- Мамо, тук има едно момиченце, което не спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото детенце на тези години от лукс. На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „тате”, „дедо”, „бабо”, дори и пеела 60 детски песнички.

Но момичето заплакало още по – силно и започнало да тъпче с крака цветята.

- Такива кукли имам сто и една…

- Мамо, какво да направя, за да върна усмивката на това хубаво детенце?

Но преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една красива жена, по-красива от принцеса, която блестяла отгоре до долу в златни накити. И си помислило: ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята дъщеричка и тя ще се усмихне. Но жената била толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама със сълзи на очите.

- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни…

Ще се самоубие… а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя всичко, всичко. Дожаляло й на Падащата Звезда и решила да помогне.

- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека й помогнем, има и малко детенце.

- Дъще, нали ти казах: тези хора ронят кървави сълзи и Господ не може да им помогне.

Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи, алчност и лоши мисли. В този момент вятърът отвел Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал, където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело дим.

- Какви грозни малки къщурчета, но щом димят комините, има хора вътре.

Обърнала очи отново към Звездите.

- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в дворци!

- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.

Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре омайна детска песничка, долетял приятен глас.

- Кой чука в този късен час?

Отворила се вратата и се появила усмихната жена, погалила Падащата Звезда.

- Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала в този късен час?!

Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило й се свят и припаднала. Когато се събудила, видяла две красиви, усмихнати момичета, като ангелчета. Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало, целувало…

- Аз се казвам Русалиа!

- А, аз се казвам Мишел!

И запяли толкова сладко, сладко, мило, мило…

- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат Ели.

И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли чорапки. За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница, сладки. Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:

- Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно желание.

Мишел и Русалиа извикали в един глас.

- Нека бъдеш наша сестра!

А гостоприемните, добри родители, казали:

- Дъще, нека Бог те дари със здраве! Нека Бог дари и нас със здраве и всички хора по света!

- Ама, как така?… Не искате ли пари, не желаете ли огромен палат?

- Мила Ели, дъще моя, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето? Падащата Звезда отправила поглед към Звездите.

- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом!

Русалиа и Мишел започнали да плачат.

- Не си отивай, Ели, остани.

А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.

- Дъще, остани!!!

И заживяли щастливо. И днес, когато минете покрай този дом, три Падащи Звезди раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.

19.11.2010

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.