Въведение (Невидимият град)

Невидимият град – Духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Дълги столетия Русия създава впечатлението на затворена страна, която не иска да бъде повлияна отвън. Това може би се дължи на затвореността на руското православие и на авторитарното царско и болшевистко управление. Който познава руския народ от близо ще останови, че хората са много отворени, но често се затварят в рамките на семейството си и приятелския си кръг в един вътрешен Кремъл, който ги пази от недоброжелаталната среда.
И въпреки това в руската душа живее търсенето на помощ отвън, което да подкрепи собствените възможности за развитие. Руската история това е дори въпрос, превърнал се в мит. В старите хроники е описано, че руски и славянски племена от северната част на съвременна Русия плащат данъци на скандинавците в средата на 9-ти век. Това е времето на норманите и техните действия по цялото европейско крайбрежие и големи реки. Скандинавците биват временно прокудени от Русия, но последствията са войни между отделните кланове.

Според хрониките тогава последва една покана към скандинавците: „Нашата земя е голяма и богата на храна, но в нея няма ред. Елате, управлявайте ни и ни владейте!“ Рюрик се възползва от поканата и получава контрола на водните пътища в северна Русия. Това е всъщност и пътя, който скандинавците използват повече от век за търговия с Византия и ислямските страни. Рюрик се остановява в Стара Ладожа на Волхов, а по-късно и в по-южния Новгород. След смъртта си през 879 го наследява сина му Ингвар (Игор на руски). Ингвар получава подкрепа от кръвния събрат на баща си – Хелги (Олег на руски). Хелги премества центъра на управлението на юг, в Киев. Така се създава и основата на руското царство, което се управлява до 16 век от наследниците на Рюрик.

Разбира се, можем да се съмняваме дали е имало една такава официална покана. Най-вероятно въпросът са реда е бил подсъзнателно зададен от руската (славянска) душа и е бил отговорен от скандинавците. Те имат едно съвсем друго съзнание от славянското и финландското. Те са мореплаватели, търговци и грабители, но най-вече смели хора, които се опъват на трудностите и развиват самосъзнанието си. Финландците и източните славяни са били рибари, ловци и селяни, които са живели още под влияние на силите на природата и са имали много по-слабо развито индивидуално самосъзнание. Скандинавците въвеждат ред във външния свят на славяните и финландците, но им оставят вътрешното самоуправление след клановете и свободата да развият собствено индивидуално самосъзнание. Скандинавците, които събуждат Аз-ът в руската душа, се претопяват след няколко поколения.
По отношение на произхода на думата „руси“ има различни мнения. Аз съм сподръжник на теорията, че името идва от финландското „руотси“. В модерния финландски и естонски така се нарича държавата Швеция, а едно време скандинавците, които гребат по реките им по пътя на изток и на юг. Буквално тази дума означава „гребци“ и идва от старогерманския. По името на пришълците се нарича и създадената от тях страна „Рус“. По-късно страната се насовава „Русия“, а хората й – „руснаци“. Според други виждания с „рус“ се обозначава сламения цвят на косата на славяните.

Също и по отношение на произхода на Рюрик има различни мнения. Тъй като повечето скандинавци упътили се на изток идват от Швеция, то той бива възприеман като швед. Но има и една теория, че той идва от датския полуостров Ютланд. В такъв случай той би трябвало да е същата личност, както известния ръководител на викингите – Рорик. Тази теория ми се струва правдоподобна. Името Рорик (Хрьорекр или Родерик) не се среща често в Скандинавия и означава „могъщ, благодарение на славата си“. Около 840 Рорик е управител на Дорестад (днес Вийк до Дуурщеде в Холандия) и околните графства. Има за задача да събира данъците и да не допуска други датски грабители в страната. След 843 загубва официалната си позиция и се отправя за нови грабежи – първоначално по река Елба в Северна Германия, а после и в Северна Франция. През 850 е с няколко стотин кораба в английски води. Ограбва Лондон и се отправя към Фландрия. Това води до официалното му назоваване за херцог, управляващ по цялото холандско и фризийско (фризите са близък до южните скандинавци народ и живеят и до ден днешен по крайбрежието в северна Холандия и северозападна Германия) крайбрежие. Рорик предявява претенции и към датския трон и завзема Южен Ютланд, важна отправна точка за източните търговски пътища. Вероятно е точно този Рорик да се е появих около 856 в областта на Новгород. При това той не загубва управлението си над частите от Холандия и Фризия, които владее. Но тези земи вече са разграбени, а и е по-лесно да се събират такси и да се контролират пътищата на Изтока. Зад славянските маси освен това се намира и богатата столица на Византия – Константинопол. През 860 скандинавците за първи път го нападат, като използват за изходна точка Киев. Византия едва успява да отбие удара. В последствие Хелги и Ингвар опитват още три пъти, но без успех.
Чрез скандинавския отговор на „славянското запитване за ред“, източните славяни се обединяват в една държава, която определя и източната граница на тепърва образуващото се понятие Европа. В руската история има и други предложение за ред, например едно нежелано през 13 век от монголите, които налагат азиатски ред и отделят Русия за столетия от Европа. Много по-късно Петър Велики въвежда един нов западен ред от Холандия и Англия. Той бива обаче възприет за чужд и далечен на руското съществуване. Един такъв нежелан отговор е и болшевизма, който успява почти да унищожи руското общество. Сегашното американизиране, заплашва още по-силно основите на руската култура. Руският народ трябва сам да уреди обществения си живот, но изглежда неспособен да го направи. Дългогодишното подтискане пречи на образуването на една правова държава, както и на независими от държавата икономика и култура. Русия се нуждае от едно Духовно Възраждане, но засега се наблюдава предимно излизането на повърхността на националистични, фашистки и криминални сили, която я отдалечават все повече от традиционната й православна култура.

Бележка на преводача – тук особено силно виждаме паралелите и моделите на развитие на южните славяни, обединени от българите и получили нежеланите удари от кръстоносните походи, турците, чуждите царе и комунизма. Глава от историята, която не сме затворили. Ние, българите, все още също търсим кой да уреди обществения ни живот, но за разлика от руснаците, имаме по-високо ниво на развитие на индивидуалното и сме носители на повече мъжки черти на народната душа. Затова и в Духовна гледна точка именно ние сме призвани да подготвим влизането на света в новия славянски период на развитие на човечеството. Учителят Дънов подготвя тази роля на България и българския народ, така както това прави Рудолф Щайнер в централна Европа и немскоезичния свят за тяхната роля в това отношение. Роля в Русия могат и вече играят наследниците на волжските българи в този процес. Любопитно е да се разгледат и желаните дарове, които първо Българската империя прави на Русия с православието, езика и богомилите; а после, след падането на Търновското царство, Руската империя се явява естествен последовател и пазител на православната славянска култура и наш по-късен, също толкова естествен освободител. За разлика от нежеланите дарове, желаните са дарове от един цял народ за друг братски такъв, а не на една имперска или политическа власт. Истинският освободител на България е руския народ, а истинският комунистически поробител – имперските властимащи. Следва да си зададем въпроса кога ще постигнем чистата и свята република, за която мечтае Левски и на която няма друга алтернатива? Повече паралели и дълбочина в изследването ще намерите по-нататък в книгата.

Викът за ред звучи още, но все още я няма истинската помощ. Руският народ трябва най-вече да научи да разпознава собствените си, тайни, процеси на развитие, които многократно са били прекъсвани и подлъгвани. Как могат тези процеси да изплуват на повърхността и как можем да помогнем на руснаците съзнателно да наблюдават собственото си развитие и да действат? С този въпрос обхващаме и грубо стремежите на тази книга.
По-конкретен въпрос е как да разберем развитието на руската душа и култура. Това ще разгледаме в първата част на книгата. Във втората ще разгледаме Духовния път на Русия и западните и централно-европейски влияния, на които тя е изложена. В третата част ще разгледаме основните картини на Майката Земя, Мария-София и града Китеш, които живеят в дълбочината на руската душа; най-вече през погледа на бъдещето развитие на Русия. Книгата завършва с изясняване на въпроса кои процеси на развитие са необходими на Русия, за да намери собствения си път в бъдещето.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.