Русия: страна и народ (Невидимият град)

Невидимият град – Духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Първа част: Загадката на руското развитие

Руснаците са бежанци и разбойници. И поклоници в търсене на Божествената истина. Поклонниците отказват да се подчиняват на закона, правото и авторитетите. Земния път на руския народ е път на бягство и поклонничество. Николай Бердяев (1946)

I. Русия: страна и народ

Руският народ се появява пред едно хилядолетие в европейската история. Успява да построи голяма империя, но не и да осъществи чрез нея идеалите си. Руснаци, които се чувстват свързани с културата си, знаят дълбоко в душата си, че истинската Русия тепърва предстои да се роди. И работят по подготовката на бъдещата си култура, така както и немските племена преди 2000 години изчакват своето време в сянката на римската империя. Докато немските племена се подготвят за завземането на Европа, което започва с великото преселение на народите, предшествениците на руснаците са още част от славянския пранарод. Той се образува в началото в северозапада на съвременна Украйна, северно от Карпатите. Славяните живеят в блатата на реката Припят южно от нея, в зоната между големите гори и степи. В необятната гора северно от Припят живеят други народи, като балтийските например. Едно време те населяват област много по-голяма от сегашните Латвия и Литва, която се разпростира чак до Москва. Още по на север живеят финландските племена, които са се заселили западно от Урал, на Кама, още преди 5000 години. От там се разселват из целия руски север чак то Финландия и Естония. Славяни, балтийци и финландци живеят главно по бреговете на реките и се изхранват с лов, риболов и земеделие.

На юг, в степите, живеят номадите с техните животни. Преди 2000 години евразийската степ до пустинята Гоби в Монголия се владее от ирански племена от индоевропейски произход. Те са тясно свързани в културно отношение със славяните. След 4 век степта се завладява от тюркско-монголските племена. Стотици години степни народи нападат руските градове и села. И така чак до 18 век, когато Русия съумява да постави цялата степ по властта си.

Раждането на славянската култура

От всички индоевропейски народи, славяните последни развиват своя собствена култура. Чак през 6-ти век името им се съобщава за първи път във византийски документ. По това време разпространението им стига до източна централна Европа и Балканите. През 7 и 8 век славяните се налагат навсякъде като най-многобройна група. През 8 век започва руската експанзия на север и североизток. Образуването на това нова семейство от народи остава в античността незабелязано, защото е в страни от Гърция и Рим. Дори археолозите и лингвистите не могат точно да проследят развитието. Сравнително единство цари при предположението, че славяни и балтийци да имали в началото един и същ език – балтославянски. Тези блатославянски племена са живели вероятно още 2000 години преди Христа в блатистите местности по Днепър и идват от първородината на индоевропейските народи – долното течение на Волга и Дон, северно от Черно и Каспийско море. Това е областта на така наречената курганска култура след 4300 преди Христа, която е родина на индоевропейските народи. Окончателното отделяне на славяните от балтийците трябва да е станало около Христа. В славянските езици се вижда ясното влияние на други народи, като германи, скити и сармати. От старонемски произлизат славянските думи за хляб, къща и обор например, а от староирански – Бог, свят и рай. В процеса на разпространението си славяните се мешат с много други народи. Твърде вероятно е други индоевропейски народи, като немски и ирански племена, да имат решаваща роля при създаването на славянския народ. Такава роля са имали вероятно немските готи, които идват през 2 век от Скандинавия, остават в украинския юг и властват над славяните до идването на хуните през 375 г.

Раждането на руската култура

Няколко столетия след немското преселение на народите, започва и славянското. Така се появява една нова група европейци, които наричат себе си „словени“, хора, които владеят словото. Тези, които не го владеят, са немците (неми). За финландците руснаците имат друга дума – „чуди“, която означава чужди и странни хора, вероятно заради магическото отношение на финландците спрямо природните сили. По време на разселването си на север и на изток източните славяни от региона на Киев асимилират финландците и балтийците, живеещи по тези територии. Така, освен Киев, се образуват и други техни центрове като Москва, Владимир и Новгород. Има различни мнения за образуването на първата руска държава. Най-вече руски историци твърдят, че руската държавност се създава още преди идването на викингите. Но без тях историята на източна Европа със сигурност щеше да е друга. Държавата създадена от Рюрик е по-скоро един слаб съюз от различни племена. С отслабването на централната власт, създадено от скандинавците, отделните племена все повече забравят общия съюз. Тя се запазва единствено благодарение на една втора сила – православието. По време на правнука на Рюрик – Валдемар (Владимир) – то бива прието за държавна религия. Който се покръсти, бива приеман в християнската общност Рус, която включва различни народи. Така думата „Рус“ се превръща от една политическа концепция в една религиозна. Когато след 11 век се говори за Рус или за руската страна, то под това не трябва да се разбира една нация, а „страната, в която живеят християни“. Религиозният елемент е свързващото начало в руската култура, а не националния. Всеки вярващ е член на тази културна общност. Църквата е извора на единството на руската земя, най-вече по времето на монголското иго от 1240 до 1480.

Създаването на руската империя

От първоначалното царство на Владимир през 11 век се образуват множество отделни княжества, които често воюват помежду си. Това се оказва и най-големия им проблем по време на монголските нашествия. Само руският север остава незавзет – това е областта около града-държава Новгород. Той не се управлява от княз, а от благородници и народно събрание, в което основна роля играят търговците. Новгород е и част от така наречената Ханза, обединение на свободните градове от Лондон, та чак до Русия. Политическият център на страната междувременно не е вече Киев, а Владимир. Там се създава през 12 век от княз Юрий Дългоръки и неговият син Андрей Боголюбски основата за една нова руска държава, в която няма вече народни събрания, аристокрацията трябва да сдаде своята власт, а селяните губят независимостта си. Боголюбски е първият представител на един нов вид управник – самодържеца. Корените на този вид управление могат лесно да се проследят – Византийската държава и степните народи, тоест един азиатски вид управление. Майката на самия Боголюбски е номадска принцеса. Според византийското виждане, князът управлява по Божията воля. След като Константинопол бива завзет от турците през 1453, руските князе се считат за наследници на византийския император. През 1547 година те се наричат с титлата цар, която идва от латинското цезар. Възприемат себе си за пазители на православието, което трябва да се разпространи по целия свят.

Монголите също оказват решаващо влияние за строежа на руската империя, предимно що се отнася от взетите от тях насилие и безправие на народа. Под монголска закрила московските князове, които събират данъците са завоевателите разширяват все повече територията си. През 1300 година княжеството е съсредоточено само в територията около Москва, но с всеки век се разширява значително. През 1480 бива завзет руския север, областта около Новгород. Между 1581 и 1649 завземат Сибир. По-късно дори Аляска (бележка на преводача – тя бива по-късно продадена временно на Сащ от царска Русия. Болшевиките обявяват обаче всички договори на царска Русия за невалидни и с това Русия де факто губи Аляска за вечни времена. Към териториите принадлежат и тясна ивица земя и много острови на и пред канадския бряг, а дори и по-надолу, почти до Калифорния. В Духовно отношение този факт може да има ключово значение в бъдеще. След славянския период да развитие идва калифорнийския. Ако болшевизма и ленин могат да се разглеждат като антихриста, то значи е добре, че Аляска и крайбрежието остава в границите на Сащ. Наличието на православни индианци там може да окаже ключово влияние за прехода между тези два културни периода и свързва славяните, а и света не само на Запад през Европа към Калифорния, но и пряко, на Изток, през Сибир, през общата граница и към Калифорния …). През 19 век са завладени Кавказ и Централна Азия. На запад под контрол биват поставени старите руски земи, управлявани тогава от Полша-Литва, а също и балтийските държави. Тази огромна империя получава от Петър Велики името Русия.

Съветският съюз

След руската революция през 1917 тази огромна колониална империя с над 100 народа, с изключение на Финландия, Балтийските държави и Източна Полша, влиза в състава на Съветския съюз. През трудната 1919 година Ленин е дори готов да се задоволи само с една малка страна около Москва, стига западните страни да я признаят. Малко по-късно обаче успява да спечели гражданската война. В Съветския съюз има една странна смес от държавообразуващи сили. Първата е стария руски империализъм, идващ от византийското влияние и свързаната с него идея за собствената особена роля в света. Втората е монголското насилие над всякакво право. Също трябва да споменем и идващото от Англия икономическо мислене и марксистка философия. Стремежът е да се унищожи християнството и руската душа; да се произведе един човек по калъп без индивидуална душа – един съветски човек. Това се случва чрез терор, пропаганда и манипулация чрез сили от дъното на човешката душа като страх, омраза и агресия.

Благодарение на завоевателската политика и приръста на населението Русия е най-голямата европейска държава – от 5 милиона през 12 век, става 8 през 1550, 17 през 1750, 68 през 1850 и 126 през 1897. Непосредствено преди разпадането на Съветския съюз достига почти 300 милиона. До началото на 20 век само 10% живеят в градове. Повече от 80% са селяни. Големите земевладелци, религиозната прослойка и аристокрацията са 1%. Армията – цели 6%. Останалите 3% са така наречената работническа класа, чията власт е уж целта на марксизма. Руснаци, украинци и белоруси са в началото на 20 век около 2/3 от населението. През последните десетилетия този процент намалява.

Всичко, което се казва в тази книга за руснаците се отнася и за украинци и белоруси. Психологически те са близо едни до други, но има значителни разлики при образуването на народите им. Руската нация се развива чрез смесването с финландците, които са затворени и замислени. Белорусите имат много общи черти с балтийците. При украинците ясно се виждат южното влияние и това на номадските народи. Отделното им политическо развитие идва обаче предимно от полското владичество над Украйна и Беларус. След руската революция белорусите се русифицират почти напълно. Това важи и за Източна Украйна.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.