Руската душа – животът е страдание (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

На изток живеят хора, които в своята душа са точно толкова широки, неограничени и неструктурирани, както и страната, в която живеят. Въпреки че руснаците са най-големият народ в Европа, ние почти не ги познаваме. Това важи и за украинци и белоруси. В непосредствен контакт с тях ми прави впечатление, че те са много по-топли и сърдечни, отколкото сме свикнали на запад. Те винаги имат време и място за гости и ни дават чувството, че сме желани такива. Във все повече ситуации опознавах хората на изтока, техният път на развитие, техните способности и проблеми. През 1994 имах възможността да работя в три семинара с педагози, хора на изкуството и лекари в Москва. Участниците трябваше да направят няколко упражнения, свързани с изкуство и при тях стана ясно как изглежда положението в душите им. Много показаха чрез рисунките си тревоги и напрежение. Те не можеха да се съсредоточат и искаха да привършат с работата си колкото се може по-бързо. Някои бяха душевно много чувствителни и на границата на психозата. Общото впечатление беше, че много от тях имат лош поглед върху действителността и не са стъпили здраво с двата крака на земята. Такова е и положението в цялата страна след падането на комунизма и падението на социалния ред.

На гости на хората, вкъщи, се създава едно съвсем друго впечатление. Там те са много загрижени и заети да приготвят най-доброто ядене, но са на собствен терен и душата им може да диша спокойно. Бронята, необходима за външния свят, може да бъде свалена. На гости в Русия винаги е свързано и с хапване. Гостът идва от Бога, се казва в една славянска поговорка и така посещението се превръща в един малък празник, при когото вечер трябва да се пийва. Същото важи и за малката масичка във влаковете, която пътуващите делят понякога с дни. Гостоприемството отива толкова далеч, че домакина дори си взема няколко дена отпуска за госта. Това е една добра причина да не се ходи на работа. Когато госта се нуждае от нещо, то то се заплаща от домакина, например билети за влак или самолет. След 1993 цените са толкова високи, че това вече не е възможно. Жалко е, че в борбата за оцеляване дори и гостоприемството не може да остане същото. И въпреки това. През 1994 пристигнах без предупреждение при един стар приятел в Сибир. Пристигнах вечерта и моите приятели имаха прекалено малко храна за ядене за празнична трапеза. Моят приятел е лекар и вечерта в десет му се обади пациент. Приятелят му каза, че има изненадващо посещение и попита дали има достатъчно храна и топла вода. Веднага бяхме поканени на гости и дори можех да остана още няколко дена у тях. Семейната и приятелска мрежата е безкрайна и човек винаги ще намери място, където да бъде приятелски приет. Тези топли човешки взаимоотношения създават сигурност и удобство в тесен кръг и противоустояват на насилието и натиска в обществото. Руснаците са хора, пригодени за живот в общества, но традиционните им форми са разрушени от комунизма и способностите за създаването им са се запазили при много малко хора.

Сили в руската душа

С голямо въодушевление говорят руснаците за своята наросностна душа и защо тя се отличава от тази на другите европейски народи. Те отиват толкова далеч, че дори противопоставят Русия на Европа. Наистина има големи разлики. Това показват дори странните същества, които населяват руската литература. А също и срещите в ежедневието. Така успях да наблюдавам различни характерни черти, които ще обобща в областите на мислене, чувстване и воля.

Руснаците притежават способността да приемат идеи отвън и да ги превърнат в свои. Имат огромен творчески потенциал, който се задвижва, когато могат да отговорят на някого. Един руски приятел ми каза: „Вие, западните хора, стигате до дълбоки мисли, когато сте сами и мислите. Аз сформирам мислите си в разговора с други.“ Който е загрял в разговора, може да говори дълго и да въведе слушателите във вътрешния си космос. Разговорите могат съответно да отнемат много време. Важно е да се каже, че руснаците често са толкова затворени в собствения си субективен живот, емоции и възприятия, че им е трудно да възприемат другите такива, каквито са. Това достига толкова далеч, че руснаците дори се откъсват от действителността и се отдават на собствените си фантазии и възприятия. Тогава някой може да си повярва в собствената мисия и да иска да възпита и другите хора в нея. В насилствен план това се проявява в комунистическата пропаганда и в плановете за петилетките.

Друга характеристика на руснаците е, че могат да чувства страстно с другите. В тяхната връзка с околния свят живее състрадание с другитеи голяма Любов спрямо околните хора, майка Русия и майката Земя. Тази способност да се свържат с всичко и с всички е за Достоевски в основата на общочовечността на руснаците., която той най-силно вижда в Пушкин. В дълбочината на душата си руснакът е религиозен, миролюбив, готов да простии един добър човек. Това съпреживяват много немски военни пленници през втората световна война, когато руските войници делят с тях последния си хляб.

Руснаците имат кипящ чувствен живот и лесно се самозабравят напълно. Обичат крайностите – всичко или нищо. Приятелства могат да се разпаднат внезапно, а Любовта може да премине в омраза. Там където тези две сили имат свобода на действие е трудно да се намери златната среда. Същата липса на мярка се забелязва в пиенето. Когато хората дават свобода на емоциите си, често се създават конфликти, които правят всякаква съвместна работа невъзможна. В такива случай от низките части на душата могат да се надигнат чуства на недоволство срещу хора, които не отговарят на общоприетите норми. Който строи по-големи къщи от съседа си рискува имуществото му да бъде запалено. Това се крие в грешното чувства за справедливост – по-добре всички бедни, отколкото някои богати. Съвременната руска писателка Татяна Толстая отбелязва, че в Русия винаги имам терор, унижения, действия от завист, ненужно насилие и безчинства, които стават основа и за големия терор на болшевизма.

Като трети съставен елемент идва въодушевлението за добри действия. При повечето руснаци волята е една сила, която не винаги е на разположение (бележка на преводача – ако мисленето е присъщо на средноевропееца, то волята е присъща на западноевропееца и най-вече на наследниците на келтите – шотландци и ирландци. Ние сме носители предимно на чуствата и за съжаление все още и на низките и неовладени емоции. Чувствата имат най-голяма сила, но трябва да са канализирани и възвишени, а не подсъзнателни и примитивни). Волята им може да бъде и силна, но те не винаги могат да я управляват. Тя трябва да се разпламти за нещо добро или необходимо. И тогава руснакът може да се „взриви“ от морално въодушевление. Най-добрия пример е желанието за работа, с което селянина след седем месеца „зимен сън“ сади и жъне. Това са често кратки периоди на усилена работа. Руснаците правят сравнения с новородено, което е толкова добре повито, че не може да се движи. Но когато му бъде дадена свободата, то веднага започва да се движи. Същото може да се наблюдава и при учениците – в клас цари строга дисциплина, а през лятната ваканция пълна свобода. Същото важи и за комунистическите работници, които три седмици пиянства и една си скъсват гъза от работа, за да изпълнят нормата за месеца.

Руснаците са майстори на импровизацията. Целият живот е всъщност една голяма импровизация, ми беше казано веднъж. Винаги да правим това, което изисква мига или което не може да не се направи и най-вече – да не работим по никакъв план. Това е руският девиз. Работата не е религиозно задължение, както при западните калвинисти. Работата е предимно робство. Руската дума работа идва от робство (бележка от преводача – много важно е тук да поясним, че корена на думата работа идва наистина от роб. Обаче работя е висша форма на труд за Бога, свещен труд като роби на Бога. Свободата е единствено в Бог и само ако бъдем негови роби ще сме свободни. Важно е да се направи разлика между ежедневния труд за задоволяване на материални и низки потребности и възвишената работа за Бога, в която се себеосъществаваме като хора чрез смирение и отдаденост. Това е и процесът на извоюване на истинската личностна свобода. Робството, работата, в името на Бог ни дава повече свобода от всичко друго, единствената истинска свобода, до която можем да се докоснем). Навсякъде е пълно с мързеливци, оплаква се Ленин след революцията.

Творческата и действена енергия бива осакатена от мисленето, че нещо трябва да се направи веднага, на мига. Това възпрепятства волята. Много руснаци не могат да организират работата си и виждат само непосредствената следваща крачка в работния процес. Затова често се случва да правят нещо друго от първоначално замисленото, особено когато нещо не се получи веднага. Решения могат бързо да бъдат променени, защото за много руснаци е трудно да се обвържат с нещо до волята си и да го изпълнят. Особено руските мъже имат много слаба самодисциплина . Това не означава, че не са готови за добри дела. Проблемът се корени, когато трябва да се работи заедно. От само себе си човек стига до мислите да използва натиск, за да ги мотивира. Така слабата воля води до натиск и употреба на сила от страна на другите.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.