Вътрешната разделеност в руската душа (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

В сравнение с хората на запад, руснаците изглеждат понякога като деца. Те се оставят на собствените си мисли и чувства, не познават граници и мярка, не са точни, правят каквото желаят в даден миг, не вземат решения и са зависими. Това е разбира се едно карикатурно обобщение, което не се отнася за всички руснаци и се наблюдава повече като временно състояние. И въпреки това идва да покаже липсата на вътрешна интеграция и ред.
В една статия от 1915 година Николай Бердяев съобщава за някои основополагащи противоположности в душата на Русия. В сферата на политическия живот руснакът е анархист и не иска да управлява други. Руският народ е напълно аполитичен. Той не се стреми към ред, пасивен е в държавните дела и чака като една жена мъжа си, съответно владетеля си. От друга страна Русия е една от най-бюрократичните страни в света, без от това да се ползва народа. Според Бердяев, руският народ е развил от една страна в съзнанието си над национални идеи, общочовешки Духовни стойности. От друга страна обаче е създал един църковен национализъм, който наблюдава Русия като единствената християнска страна в света. В своята религиозност руският народ е женски, защото се съсредоточава върху мистични преживявания, Богородица, Майката Земя, уважението на светците и старците, които дават Духовни съвети и ръководят. Мъжкият, активният принцип, при когото се изминава един вътрешен път на развитие отсъства почти напълно.

За него Русия е най-лошата за гражданите си държава, но с неограничена Духовна свобода. Страна на поклонници, които са в търсене на Божествената истина и невидимия град Китеш. Но и една страна без право, страна от чиновници, управлявана негъвкаво, мързеливо и колективно. Според Бердяев в основата на тези противоречия е липсата на обединение между женското и мъжкото начало в руската душа. Мъжкият принцип бива очакван от вън и идва от вън – викингите, църквата, монголците, западноевропейците, болшевиките, американските консултанти на Горбачов и Елцин, кавказката мафия. Русия се нуждае от мъжки Дух, но той трябва да се възпита сам. Догато това не се случи, руската душа, която се стреми към абсолютната свобода и Любов, ще намира или създава само робство и омраза (бележка от преводача – внимание, това важи и за българската душа! Оправията няма да дойде отвън, ще трябва отвътре да я създадем. Първо ред в собствената си душа трябва да поставим, а после и в обществото и народностната душа). Без вътрешна интеграция на мъжките и женските сили свещената Рус няма да се отърве от собствената си противоречивост – руския звяр.

От по-горе споменатите основни сили на руската душа можем да заключим за един женски начин на живот. Един мъжки начин на живот би се изразил в дейно мислене и съзнателна воля. Руския народ има една женска душа, в която мъжката компонента, която въвежда ред и ръководи е още много слаба. В тази руска душа се създават в реакция на крайната женственост жестоки и неконтролируеми мъжки сили – фанатизъм, апатия, насилие, бруталност. Женствеността се проявява в традиционните руски стойности като равенство, гостоприемство, братство, религиозност, доброволно страдание, несъпротива срещу злото. Постоянното подтисничество и бедност са довели пък до робска психика доброволно оставяне на съдбата. Руските мъже могат да се държат като разглезени момченца, които не са се научили сами да си решават проблемите и да се освободят от собственото си страдание.

Дивите проявления на мъжкото в руската душа не решават неприятностите. Това важи и за алкохолизма. Често съм питал руски мъже защо пият. Назовават като причини студа, дългата зима и меланхолизма си. Същото могат да кажат обаче и скандинавците. Водката прави живота по-прост и поносим. Вътрешните душевни картини изчезват. Има и една друга причина за пиенето. Алкохолът предизвиква в душата първоначално мъжките сили, егото се събужда, пиещият се чувства силен (бележка на преводача – дори само по това можем да разберем, че подобна липса на мъжка компонента има и у българите). Това е поведение на подрастващ. Това обаче е по-скоро проява на едно анти-аз, което замъглява съзнанието и изключва пиещия от средата и от чувството за единство със света. Болката вътре в душата се затъпява с алкохол и човек се отделя от самия себе си, от Божественото и се свързва с примитивното, животинското. (бележка на преводача – като наследници не само на славяните, които трябва да се борят с този проблем, но и на траките, носители на дионисиевите мистерии и традиции на виненото замайване и свързване с ниските емоции, то ние трябва да се борим дори с още повече трудности. Обратно, истински проявеното мъжко начало на българската компонента се бори още в зората на българско-славянско-тракийската държава с неконтролираното пиянство. Митовете за законите на кан Крум са свързани в Духовен аспект точно с това. Факт е, че той е наказвал безотговорното пиянство, а не пиенето само по себе си. В тракийската душа има също един противоположен на дионисиевия принцип – този на Орфей, който изважда най-доброто от човешката душа и я свързва със света. Можем да заключим, че българите сме по-напред с развитието на мъжкото начало в душата си, но противоречията са все още много силни и сме далеч от вътрешна народностна хармония. Предстои и важен труд, защото наша е мисията да събудим славянството. Справка освен трудовете на автора Хари Салман, също и тези на Рудолф Щайнер и Петър Дънов).

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.