Последствията от комунизма (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Можем да сравни последствията за руската народностна душа от комунизма с тези за индивидуалната душа от алкохола. Комунизма представлява пълната смърт на човешката индивидуалност и човечност, на факторите, които ни правят хора, различно от животните.

Психичните последствия от комунизма могат да се изследват и с методите на астрологията. Ако погледнем кога се ражда той (9.11.1917, 2:30, Санкт Петербург) и приемем, че е едно дете, родено точно тогава, то можем да видим какъв се очаква да бъде характера му: липса на вяра в другите; срах от новото и творческото; недоверие спрямо всичко чуждо и чужденците в частност; страх от себекритика, която се превръща в яд към собствената душа; тенденции към алкохолизъм и криминалност; готовност за борба срещу другите в името на собственото забогатяване; философията за живота е спекулативна и нереална. Създават се строго специфични планове, които никога не могат да се изпълнят и човек е винаги недоволен; силна пристрастеност към ритуали; липса на самочувствие; тенденция на съчетаване на практическите действия с идеалистични, от което често следва разочарование, тирания и лоша координация ; създаване на ненужна сложност на нещата; лошо отношение към жената; наклонност към танца и музиката, предимно в групи.

Модерната руска литература описва добре запада на човешкото по време на комунизма и вижда добро само в руското село. Хората са забравили както да изграждат мнението си, така и да действат интуитивно. За бюрократичния апарат всеки умен и творчески настроен човек е опасен (бележка на преводача – оригиналния текст е тук в минало време. Изказаното е вярно обаче не само за комунизма, но и за капитализма, в който живеем и в който отново държавния апарат и хищническата икономика, жадна за пари, пречат на развитието на собствената воля и творческа свобода у хората и обществото. Липсва третия компонент на социалния организъм, справка Щайнер).
Александър Солженицин пише: „По време на комунизма от руската душа изчезват отвореността, простотата, дълготърпението, съчувствието, желанието за взаимопомощ, чувството за братство“.

Руските философи се питат какво място заема комунизма в развитието на руската душа. Повечето виждат в комунизма едно естествено продължение на руската история, на традицията за авторитарност и насилие, която се основава на необходимостта за справедливо общество и руския месианизъм (идеята, че Русия ще спаси света). Така погледнато комунизма е е здраво вплетен в руската душа. Бердяев го разглежда също като руско явление: „Комунизмът е руската съдба, един миг от вътрешната съдба на руския народ“ (бележка на автора – тези думи можем да разберем така: „Сами сме си виновни за съдбата“. Важи в пълна сила и за съдбата на българския народ. Достатъчно е да си припомним белия и червения терор след първата световна война. Ще дам референция към книгата на Филип Панайотов „Вестници и вестникари“, в която този период прекрасно е описан).

След падането на комунизма идва време за промяна. Хората са принудени, независимо дали искат да се променят. Старите така или иначе не могат да се приспособят. Милиони не искат повече да живеят и се самоубийствата се увеличават. Навсякъде хората са в личностна и национално-историческа идентификационна криза. Картината за собствения им, национален и исторически живот се е сринала. Едно социологическо проучване от 1989-1991 показва руските хора като напълно отчаяни, вътрешно разделени и неспособни да се справят с живота си. Жените обикновено се справят по-добре с промените. Те са винаги стожера на социалния живот и им се налага да развият много мъжки сили, за да организират живота. За нова ориентация е необходимо точно мъжката сила на самосъзнание и интеграция на мъжките и женски душевни сили. Време е за всичко това. И най-вече за смело изправяне срещу негативните сили в собствените души. В Русия не се търси колективна вина за изстъпленията на болшевизма. Лошото се корени във всеки човек. Признаването на собствената негативност би била важна стъпка по пътя към интеграция и трансформация на тези сили.

(Бележка на преводата – тук Хари Салман прави тънък паралел с идването на хитлеризма в Германия. Той също, както руския комунизъм, е втъкан в немската душа и съдба, причинен е от нея и е естествен път в развитието й. Също както комунизма се използва от най-доброто в руската душа и го извращава, така постъпва и националсоциализма, който умело надгражда над и преиначава положителните импулси на времето. Точно когато в Германия същестуват всички предпоставките за зараждане на едно ново гражданско общество и човечност, хитлеризма умело ги използва за манипулация и идване на власт. В Германия също въпроса за колективната вина не е напълно изяснен, но тя се носи осезаемо от народа. Повечето немци се чувстват съзнателно или подсъзнателно виновни, включително и младите. Положителното отработване на народната вина обаче тепърва се случва. След отминаване на „дивите години“ след комунизма в България, както аз ги наричам, чувствам, и съм ги изпитал в крехка детска възраст интуитивно, най-после започват да се забелязват слаби творчески сили за отработване на личностната и колективната вина и в България. Тя, за съжаление, също както и в Русия и Германия, обаче не подлежи на официално и отворено разглеждане. Това е грешната стратегия. Всеки един трябва да се изясни със себе си и после и цялото общество да се изчисти от вътре. Неотработена вина е ненужно и вредно бреме и тежест).

Милиони хора се обръщат към официалната църква и много секти, за да задоволят религиозните потребности на душата си. (Бележка на преводача – а аз питам необходима и достатъчна ли е тази стъпка. Всеки трябва да отговори сам на този отговор. Аз бих отговорил два пъти с „не“. Учителяt Дънов ни казва, че религиите са като болници за . Но и че е време да излезнем извън тях, на свеж въздух, защото истинското християнство и развитие на душата е в превъзмогването на всички религии и извоюването на истинската свобода в Бога).

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.