Четвъртък

Във четвъртък съм бяла и чиста
и съм цвете което цъфти, но мълчи,
разлистена, разцъфтяла от обич, като мъниста,
защото ти ме изпълваш, мили, с мечти.
Тогава в този ден обичам да бъда стихия,
да пиша стихове за теб и мен, за всеки ден
и цялата да се отдам на тази цветна магия,
във стих аз разкривам любовния свят… Приказен.
Във четвъртък не ме пожелавай,
във този ден съм поезия зажадняла,
но до безкрайност съм твоята любима,
която в любов те е обградила!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.