Водачът и футбола

Като бързаме и караме и другите да бързат все повече и повече не само, че не ставаме по-бързи, а дори ставаме по-неуспешни. Бързината не идва от бързането, а от доверието. Това е едно правилно, което е колкото просто, толкова и пренебрегвано. Поне в управлението на фирми не се използва особено често. В това отношение футболът е светлинни години напред. В този спорт това правило отдавна е стандарт. От това печели не само бързината във футбола, но и отборите. И най-вече красотата на играта и зрителите. Сега предполагам, че не всички сте футболни фенове и играчи и не за всеки е ясно как така бързината се създава от доверието. Просто е, основен принцип в природата. В книгата си Дзен и синята икономика, която превеждаме сега, Гюнтер Паули пита: „Къде се е дянала всичката тази енергия, която е паднала на земята от самото й съществуване?“. Отговорът му е: „Със сигурност не се е превърнала в материя, защото чак толкова материя нямаме на земята. Отишла е във взаимоотношенията по-между ни, във връзките между живите същества и екосистемите на Земята.“ Тоест енергията се превръща във взаимоотношения. Красиво обяснение. Грег Брейдън, а и не само той, твърди, че има нещо, което ни свързва, че вселената не е празна, а изпълнена. С какво? С една мрежа от взаимоотношения, в която ние сме част. Всички сме свързани.

Знаем, че енергията може да се превърне в материя, а материята в енергия. Е, добре, щом енергията може да се превърне във взаимоотношенията, то те могат ли да се превърнат в енергия? Да. Това ни показва футболът. Доверието е ключово. Без доверие играчът с топката няма да я пусне в празното пространство, веднага след като я получи. И без довери, съотборникът му няма да тича без топка точно в това празно пространство. Но и двамата имат доверие и единия подава, а другия тича. Именно това прави футбола бърз. Движение без топка. Пасът без съотборник. Тичането в празното. Подаването в празното. Всичко това е доверие в съотборниците, която се превръща в енергия, бързина и успех. На това ни учи съвременния футбол. А какво се случва в същото време във фирмите? Шефът не делегира и се чуди всеки път дали да свърши сам работата или на кого да я даде. Подчинените пък по сто пъти проверяват да не направят грешка преди да тръгнат да вършат дадена работа, а още по-рядко проявяват самоинициатива да „тичат в празното“, с доверието в себе си, че шефът е открил празнотата и е подал точно там топката. Такова едно поведение във фирмите съответства на футбола през 50-те, който е като на забавен кадър. Такъв футбол не се харесва на забързаното общество днес и на зрителите. Защо ли мениджърите на фирми все още си мислят, че такъв начин на управление се харесва на клиентите? Клиентите – това са зрителите във футбола.

Но защо Ви пиша всичко това? Защото футбола е проста игра. Също както и управлението на хора и фирми. Това ни показва доктор Райнхард Шпренгър. Той е консултант и коуч на управители на фирми. Освен всичко друго пише и прекрасни книги. Като „Добре построени – футболни стратегии за мениджъри“. Е, стана ли Ви любопитно? Ето Ви тогава още няколко прости правила от футбола, които ако прилагате в управлението на фирмата си и в ръководенето на сътрудниците си, ще имате успех:

- Ние не продаваме продукти и работа. Ние продаваме успех.
- Мотивацията е само едно условие за успеха. Други са, например способностите на сътрудниците и най-вече условията за разгръщането им, които създава шефа. Освен това въодушевлението идва отвътре, а не от шефа. Е, любими мои ръководители, разбрахте ли си грешката?
- Успехът започва и свършва в главата.
- Рецепти за успех няма. Има уникални ситуации и най-добри конкретни действия в тях. Тези действия идват от сътрудниците (използвам нарочно тази дума, защото е крайно време да спрем да се трудим с подчинени, а да започнем да работим заедно).
- Стремежите са постигнати? Ами сега? Какво следва? Какво идва да каже това? Не, спокойно, не трябва да зарежете целите, а просто да се съсредоточите в пътя до тях, а не в тях самите като във фикс-идея.
- Нима има нещо по-неприятно от грешките? Да, страхът от тях. Без грешки няма учебен ефект и напредък. А без опит нищо няма. Това обяснява и защо хандбала не е толкова гледана игра като футбола. В хандбала грешката е изключение, във футбола е правило. Липсата на грешка в даден отбор води евентуално до гол за този отбор, но това се случва доста рядко в 90-те минути.
- Изкуството да губим. Кой е виновен, когато спечелим? А когато загубим. Футболната мъдрост показва, че победата се дължи и на помощта на противника, а загубата винаги е по собствена вина. Вината за неуспех фирмата е винаги вина на ръководен кадър, а не на сътрудниците му.
- Вече казахме, че футбол се играе за зрителите, а бизнес се прави за клиентите. Тоест клиентът е в основата, в центъра, Бог.
- Лошо свършена работа от страна на сътрудник … какво ще направите? Футболът показва, че смяната на треньор не е добро решение …

Дотук с общите правила и поведението на терена. В книгата следва раздел с правила за ръководителя, по отношение на сътрудниците и клиентите. Но това може да остане за друг път. Ако се научите да прилагате горните, то ще стигнете сами и до следващите изводи …

Е, добре, още едно ще кажа – добрият ръководител се прави излишен!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.