Бялата лястовица

Далече, далече от хорска суета,
там някъде, по средата на гората,
буките вековни под модри небеса,
ширнали са клони в прегръдка на земята.
Отгоре небето е простряло длани
и се радва на горска пъстрота и сила.
Плуват облаци по него, смеят се,
раздиплили снаги и коси от свила.
Сега едно дърво онемяло там е,
че го кичи птица, чудновато бяла.
Грациозна е, красива и в почуда тя
оглежда вредом всичко сред листака
на гората, притихнала и поонемяла.
От стари, стари времена аз знам,
че бяла лястовица има под небето.
Но къде е тя ,и знае я ли някой там,
се питат всички, потърсили я нейде.
Понесла е на крилете си,аз зная,
светлик надежда за добруване и сила.
А ако болен някъде я нея той съзре,
ще му бъде биле лековито и искрица,
лъч сияен във очите, за да го има.
Може би на света има някъде тъдява,
такава птица, дето носи ни доброто.
Търсим ли я, ще я открием и навярно,
може би най-напред ще е в сърцето.
Там у всекиго от нас има кътче тайно,
където сбираме прашинки от доброто.
Но станат ли те много- стават сплав,
която е бронята ни срещу злото.
Та тази птица всеки носи си я там…
скътана е на онова едничко място,
откъдето никой не би могъл, аз знам,
да открадне, защото е мястото свещено.
Нека птицата да пърха със криле,
да рее волен полет под небесна вис.
Една надежда под лястовичите криле
понесла над света, за да ни има.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.