RSSДалече, далече от хорска суета,
там някъде, по средата на гората,
буките вековни под модри небеса,
ширнали са клони в прегръдка на земята.
Отгоре небето е простряло длани
и се радва на горска пъстрота и сила.
Плуват облаци по него, смеят се,
раздиплили снаги и коси от свила.
Сега едно дърво онемяло там е,
че го кичи птица, чудновато бяла.
Грациозна е, красива и в почуда тя
оглежда вредом всичко сред листака
на гората, притихнала и поонемяла.
От стари, стари времена аз знам,
че бяла лястовица има под небето.
Но къде е тя ,и знае я ли някой там,
се питат всички, потърсили я нейде.
Понесла е на крилете си,аз зная,
светлик надежда за добруване и сила.
А ако болен някъде я нея той съзре,
ще му бъде биле лековито и искрица,
лъч сияен във очите, за да го има.
Може би на света има някъде тъдява,
такава птица, дето носи ни доброто.
Търсим ли я, ще я открием и навярно,
може би най-напред ще е в сърцето.
Там у всекиго от нас има кътче тайно,
където сбираме прашинки от доброто.
Но станат ли те много- стават сплав,
която е бронята ни срещу злото.
Та тази птица всеки носи си я там…
скътана е на онова едничко място,
откъдето никой не би могъл, аз знам,
да открадне, защото е мястото свещено.
Нека птицата да пърха със криле,
да рее волен полет под небесна вис.
Една надежда под лястовичите криле
понесла над света, за да ни има.
Синята Икономика
