Калинка

Долетя от нейде малка червената калинка
и кацна тихо, леко на моята подадена ръка.
Усмихнах се аз нежно и с обич целувка
поисках в този час от мен ласкаво да й даря.

Спомних си от миналото за тебе аз тогава
как и ти целувка нежна някога ми подари.
И усмивка заблестя на устните ми и от радост
слънце в моите и твоите очи щастливо заискри.

Калинката потрепна като грешна на ръката,
почуди се накъде ли своя път сега да избере.
Затрептяха като очички точките й по крилата,
които впери тя тоз час в моите какаови очи.

Не посмях да мръдна, даже дъх да си поема,
така аз исках на ръката тя да ми остане.
Толкоз малка, а така красива и толкоз нежна,
в тая утрин тиха тя реши мене да погали.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.