По индигово време

Удавих се в очите ти. Като капка бях…
Стекла се в капчука. И после тя по мене.

Докосна ме парещо. Огнено в сърцето.
А беше капката дъждовна. Тръгна от небето.

Тогава бяхме млади.Аз и ти – звездни бяхме.
С искри в очите. В поднебесие за нас навярно.

По време индигово се скрихме. И с две ръце
в други две събирахме по мръкнало звездите.

Душа в душата. Очи в очите. И дъх във дъх.
Беззвучни бяхме, но безгласни пак шептяхме…

Очите ти… Удавих се в зеленото у тях.
За тях копнях. А бях за тебе в обич жадна.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.