Влюбени

Оставяха босите нозе следи бездимни
по пясъка крайбрежен, току под дюните.
В живота им сновяха все капани – мрежите,
и тъжно приливно-отливни бяха дните им.

Телата им – излъчваха любов копнежна
и с вятъра се смееха на тихия му кикот.
И тъй обсебени от свойта дива нежност
те танцуваха,а звездите им подвикваха.

Отпиваха от слънцето – елей вълшебеност.
От русалчени потоци очите си отмиваха.
По тревите стъпваха – тихо по роса росица,
в цветовете на къпина обличаха душите си.

Вървяха,а следи след тях шепотно мълвяха,
думите редяха – в багра от слънчеви куплети.
Миражите зовяха все по път да тръгнат, и
безпределното пред тях нанякъде зовеше.

художник – Peter Art

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.