Есенна Чудатица

Есента пристъпва тихо… тихо и напето,
и в очи ме гледа – май е дяволито спотаена.

Гали ме със нежност и смига към небето.
Есента ме днес обича… и тя е като мене.

Отмъква ден след ден – не пита. И не прощава.
И каква е само тая… тая делнична Чудатица.

Посоката си вечно знае… И не прегрешава.
Царица във вълшебство с нишки от коприна.

Ниже лозови листа и венец от тях ми подарява,
закичва ми косите – дявол тя е и само ме задява.

Изпива ми деня… като младо, лудо вино тя е,
с дъх на есенни цветя, и грозде, и медовина.

И щурее… листи само мята, с мен се бори…
Тази чудна Есенница – обича с вятъра да спори.

Рефренно ми припява… жълтосвила песен…
Тази есенна Прекрасница… Моя чудна есен!

художник – Йовка Мечкарова

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.