Развитието на руската народностна душа (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Важно е да даден едно ново значение на понятията народностна душа и народен Дух. (бележка на преводача – както всеки човек разполага освен с физическото си тяло с душа и Дух, така това важи и група от хора или за цели народи, страни, континенти. Интересна в това отношение е книгата на Хари Салман „Духовна биография на Европа“). Поради редица причини тези понятия вече не се използват. Това се дължи на злоупотребата на фашизма с тях, на материалистичния ни начин на живот, на подчертаването на индивидуализма ни. При описанието на народностната душа се внимава повече за характера и чертите на хората от съотвения народ, а при народния Дух по-скоро става дума за Духовните идеали и сили.

В края на 18 век, по времето на романтичната епоха, рочно тези понятия са в основата на мирогледа. Най-вече повлияни от немския философ Йохан Готфриед Хердер, романтиците приемат, че всеки един народ си има своя собствен характер, който се развива с течение на времето. Народите имат младежки години, зрялост и старост. Идеите на Хердер повлияват особено силно за развитието на националното самосъзнание на славянските народи в източна Европа. (бележка на преводача – това не важи за България , поради турското робство и недостигането до нас на тези виждания. Въпреки това българския народ винаги е знаел, че е носител на собствена душа и Дух, които и са помогнали силно за физическото му оцеляване.) Сравнени със западно европейските народи, славянските се намират още в ранните си, младежки години. (бележка на преводача – това важи само частично за България, която е достигнала още преди столетия зрялост. Разликата при нас са по-древните траки и старата българска култура, които допълват славянската. Твърдението, че сме още в младежките си години обаче е оправдано като имаме предвид, че сме позабравили народностната си памет след дълги векове на различни робства и опустошения. При нас задачата е по-скоро едно ново Възраждане на българската душа и Дух и вмъкване на нейната вековна мъдрост и Любов в ежедневието ни.). Като млади народи, славянските подготвят едно бъдеще на повече човеколюбие и хуманност за всички хора по земята (бележка на преводача – тук можем да открием и ръководната роля на българите в този процес на развитието на славянската култура. Като народ вече започнал този процес още с приемането на християнството и със създаването на глаголицата, то ние имаме не само опита, но и задължението да продължим да ръководим този процес на съзряване на славянството за общочовешко благо).

Под влияние на гореспоменатите идеи, руски и полски писатели определят една месийска роля на народите си за спасението на европейската култура (бележка на преводача – би били фатално за нашите народ да започне да се поддава на подобни несъстоятелни „мании на величие“. Ръководната роля трябва да се разбира преди всичко като отговорност, която да се осъществява със смирение, самочувствие и усилена работа, а не с гордост и самопровъзгласяване за величие. Подобни крайни и опасни гласове в обществото ни са, слава Богу, слаби. Знаем какви заплахи могат да донесат те на Балканския полуостров и знаем, че те никога не са носили нищо добро на никоя от страните. Отговорността ни в това отношение се разпростира не само спрямо славянските народи, но и спрямо народите на Балканския полуостров, който осъществява връзката не само с южна Европа, но и с близкия Изток, Азия и донякъде дори с Африка, а погледната в религиозно отношение и с различните източни християнства, различните мюсюлмански течения, юдеизма, както и правилното отработване на заложеностите от предни религии, като манихейство, митраизъм, зороастризъм, древни гръцки, тракийски и т.н. вярвания).

Рудолф Щайнер (1861 – 1925, живял по времето на Учителя Дънов. Интересно е да се отбележи, че двамата се допълват взаимно и говорят един за друг, въпреки че никога не са се срещали) основава антропосифията и формулира идеите на романтичната епоха наново. За руската душа Щайнер казва, че нейното състояние може да се сравни с нивото на развитие на една човешка душа в периода между пубертета и началото на двадесетте години. Тази душа ще бъде осветена от Духовните сили, които човек развива във втората половина на живота си. Това означава, че руския народ се намира между несигурността на младия човек от една страна и Духовните идеали на зрялата възраст от друга.

Две тези обясняват това хипотетично определяне на възрастта. Първата е мисълта на Щайнер, че процеси, които се простират в дълги исторически отрязъци от време, преминават подобни процеси на развитие, както и човешката душа. Трябва да се има предвид, че сто години наросностно развитие се равняват на една година човешко. Втората е сформирането на славянството в началото на новата ера. Тоест, можем да говорим, че руския народ е на възраст от около 20 години. (бележка на преводача – подобно твърдение можем да отправим и за българския, но тогава би излезнало, че той едва на осмата си годишнина вече осъзнава собствената си Духовна мисия, което е трудно мислимо. По-скоро можем да приемем, че по време на цар Борис I Покръстител вече имаме значителен път на развитие, който тепърва предстои да изясним.) Внимание, това не означава, че нивото на развитие на всеки един руснак е на 20 годишен, а че в цялата си народностна съвкупност руската душа още не е достигнала зрялост. На тази основа може да се твърди, че руския народ се е отделил от славянския пранарод през първите си седем години, получил е собствения си език и християнството на девет, преживял е пубертета от времето на монголското владичество до времето на Петър Велики и в днешния хаос се опитва да се оформи като порасъл човек. В биографията на всеки един човек средата на 19-тата годишнина е много важна, защото тогава житейската задача, мисия, може да се осъзнае. В историята на Русия това е средата на 19 век, времето на Достоевски, Соловьов и Толстой, които показват какъв един творчески потенциал се помещава в руската душа.

Тези трима големи руснаци могат да бъдат разглеждани като представители на светлите сили в руската душа. Философът Владимир Соловьов е представител на мисленето, Фьодор Достоевски на чувствата, а Лев Толстой е израз на руската воля. Тези сили се намират и в руската природа. Руският север е полюса на мисленето; областта, в която руснаците са преживели своето самосъзнание; областта около Новгород, която остава свободна от монголите и има демократични традиции. В широката, средна част от страната, е зоната на чувствата и на земеделската земя, която руския селянин обработва и се единява с Майката Земя. Руският юг, степта, е полюсът на волята. Там живеят номадите и казаците, които охранявали руските граници. Казаците воюват и срещу болшевиките, но доста болшевики идват от руския юг.

Руските епически песни, така наречените бъйлинъй, които възхваляват геройствата на богатирите и разказват за старата Русия, ни показват образуването на вътрешните сили на руския народ и неговата душа. Основни герои в тях са Илия от Муром, Добриня Никитич и Альоша, сина на попа, които заедно с четирима други образуват кръглата маса на фюрст Владимир от Киев (бележка на преводача – съвпадениета с крал Артур и рицарите от неговата кръгла маса, които носят келтската традиция на свещения граал не са случайни). Геройствата им могат да се възприемат като стъпки по пътя на вътрешното развитие, както твърди Мунин Холандски. Любимият герой е Илия от Муром, който според песните е лежал 30 години сакат, докато трима богопоклонници не го излекуват. Според друга легенда това са дори Христос и двама апостоли. В сакатостта на Илия можем да открием съкрушената руска воля.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.