Реч на Кришнамал Яганатан (1)

Реч на Кришнамал Яганатан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Кришнамал спонтанно реши да говори свободно по време на връчването на наградите и тук ви представяме официалната реч, която бе подготвил.

В началото бих искал да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос и особено на г-н Ол фон Уекскул за това, че ни посети в областта Нагапатинам на Тамил Наду в южна Индия, за да се запознае с нашата дейност. Бих искал да благодаря и на г-н Дейвид Албърт, дългогодишен семеен приятел и сподвижник на Земя за свободни земеделци, за това, че ме номинира за тази престижна награда. Спомням си с благодарност и за всички мъже и жени, живеещи в селата на LAFTI, както и за всички неуморни служители на  LAFTI, които ни подкрепят в нашата мисия да изградим нова и справедлива общност на Сарвояда (благоденствие за всички) .

Когато си мисля за цялостен житейски принос, се сещам за три различни аспекта – Правилна Визия, Правилно Мислен, и Правилни Действия. Това ми напомня и за учението на Буда, което акцентира върху Правилната Мисъл, Правилните Думи и Правилните Действия. Напомня ми и за моя духовен учител и наставник Свами Рамалинга, чиято философия на любов и състрадание към всички живи същества и обединение на всички религиозни пътища, продължава да ме вдъхновява.

Правилна Визия

Правилната Визия е основа на правилния живот и аз съм благословен с това, че съм се докоснал както до много обикновени хора, като майка ми – обикновена селянка – но всъщност в нея нямаше нищо обикновено; така и до изключителни мислители като Ганди и Виноба Бхаве. Благодарение на тях и на духовните водачи в Тамил, аз развих своето самообладание, състрадание и благосклонност към всички живи същества.

След като завърших основно училище в близкото село Пативееранпати, през 1936г. отидох с брат си Муниянди в град Мадурай, за да продължа средното си образование. Там живеехме в общежитие и чрез пазача на общежитието се запознах с ученията на Свами Рамалинга Валазхар, поет и светец, живял в Тамил през 19-ти век. Неговите разбирания за простичък живот, възвишени мисли, вродена божественост на всички религии и единство на всички пътища, както и състраданието към всички живи същества докоснаха нещо в мен. Божествената светлина, която неговото учение разпали в мен продължава да грее и до днес и да ръководи моите действия и мисли, разширявайки непрекъснато техния хоризонт.

Древният духовен водач на Тамилнаду, Тхирувасагам, обяснява взаимната зависимост и еволюцията на човека много преди съвременната наука:

(Кришнамал пее своята песен-молитва на Тамил) 

Pullahi, (появиха се тревите)
Poodahi, Puzhuvai, Maramahi (появиха се другите растения и червеите)
Paravai, Panbahi, (появиха се птиците и влечугите)
Palviruhamaahi, (появиха се безброй други животни и същества)
Vallasurarahi, (появи се силен мъж)
Manitharai, Thevarai, Peyai, Kanangalai (разви се като човек – духовно същество и по-висши проявления)
Itthavara sangamuthul piranthileithen Yemperuman! (Аз се раждам в потока на сътворението от милостта на Бога!)

Макар тази молитва да подчертава единството на човечеството и останалите живи същества на Земята, Свами Рамалинга изразява върховното съчувствие със следните думи:

„Vadiya Payirai kandapothellam vadinene (Страдам всеки път, когато видя съхнещо цвете).

Майка ми, Нагамал, която принадлежеше към далитите или „недосегаемите”, също оказа огромно влияние върху състраданието, което се научих да изпитвам към околните и особено към потиснатите и угнетените. Когато в дома ни организирахме вечеря за високопоставени годюсти, тя често се измъкваше през задната врата с малко храна, която даваше на някой беден или нуждаещ се човек в квартала. Точно това състрадание ме накара да отида в Килавенмани, селото, където 44 жени и деца далити потърсили подслон в една къща, която обаче била подпалена от собственика точно на Коледа 1968г., като отмъщение за исканите от тях по-високи надници. От тогава ние не знаем покой и през последните 40 години сме били изправени пред многобройни изпитания, предизвикателства и борби.

Правилно мислене

Имал съм щастието да бъда в компанията на Махатма Ганди, Ачария Виноба Бхаве, Шри Джеяпракаш Нараян и Шри Панкар Рао Дев. Това са само малка част от хората формирали моето мислене и вдъхновили ме да водя живот, отдаден на подпомагане на най-бедните хора и най-вече на жените. Тези хора бяха моя пример за подражание със своето доброволно отшелничество; те използваха все по-малко и по-малко от Майката Земя много преди човечеството да осъзнае опасността от климатичните промени и прекомерното консуматорство.

Бях вдъхновен от Виноба Бхаве, духовният водач на Ганди, който е обиколил цяла Индия в търсене на ненасилствено решение за страданията на безимотните селяни. Бях редом до Виноба в Движението Бхоодхан (подаряване на земя), „тихата революция”, която насърчаваше социалните промени. Той призоваваше собствениците на земя да дарят част от нея на селските общности и така допринасяше за извършването на основна промяна в мисленето. Той сближаваше собствениците на земя и безимотните, така че те да започнат да споделят ресурсите си доброволно. Виноба наричаше себе си „духовен терорист”; той палеше огън в сърцата на хората. Аз самият усетих този огън в своето сърце, когато научих за случая в Килавенмани и реших да направя всичко възможно за прекратяване на страданията на най-бедните безимотни селяни без да използвам насилие.

Без значение дали земята осигурява устойчиво препитание за индианците в Америка, за аборигените в Австралия или за селяните в Индия, промяната трябва да се осъществи първо в сърцата и умовете на хората и едва тогава можем да очакваме и трансформация на обществото. Макар проблемите да са глобални и понякога да изглеждат непреодолими, съществуват местни решения и те могат да бъдат осъществени чрез ненасилствени социални действия. Виноба Бхаве доразви призива на Ганди за Грам Сварай (малки, независими, самоуправляващи се общности) и така възникна „Джай Джегат” (Нека света живее дълго) – един свят лишен от експлоатация и страдание. Това даде на мен и съпругата ми Яганатан едно призвание за цял живот – да ръководим движението за Грам Сварай в Индия и особено в Тамил Наду.

Следва продължение…

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.