Радикално себенадхвърляне

Отдавна искам да Ви разкажа за книгата на Стийв Фарбер „Радикално себенадхвърляне“. Сега изглежда мига е подходящ, защото Стийв е издал допълнение на книгата си.

За заглавие на книгата си Стийв използва думата Leap. Да, тя означава скок, но един по-добър превод на български би бил себенадхвърляне. Това е нещото, което се очаква от всеки един ръководен кадър. Но и много повече. Въпросното „много повече“ Стийв е закодирал в LEAP като съкващение на началните букви от Love, Energy, Audacity и Proof (Любов, Енергия, Смелост и Доказателство). Защо? Защо точно тези четири са важни за всеки един водач? Защото всичко започва с Любовта, която се превръща в енергия, преражда се в смелост за действия и накрая, изисква доказателство, тоест един ръководител трябва да може винаги да остане автентичен (Love generates Energy, inspires Audacity and requires Proof).

Какво всъщност ни казват тези четири думички? Да даваме личен пример, да поемаме първи по нови пътища и да не се страхуваме от възможни провали. А ако ни се случат, то да ги признаваме! Хората следват не машини, а човешки същества в тяхната автентичност и способност да грешат. Грешки се случват винаги. Ръководителя не се мери в това дали допуска грешки или не, а как се справя с тях. Първата стъпка е винаги искреното им признаване и поемане на отговорността. И така, изправете се лице в лице със собствените си грешки! Воденето не е удобно и приятно занимание, воденето е свобода и отговорност. Свободата да поемеш по нов път и да успееш, но и тежестта на отговорността след всеки един провал или успех. Истинските водачи се познават в действията им по време на и след „шибани мигове“ (Oh shit! moments). Единствено тези мигове са показател за разтежа на един ръководен кадър. Тоест, ако искаме да се развива като човешко същество и да разширяваме предприемачествата си, то трябва да обърнем гръб на мисленото за сигурност. Това не означава, че трябва да приемаме глупави рискове, но откриването на нова земя изисква риск.

Най-голямото задължение на един водач е да създаде среда, която позволява на хората да се стремят да променят света.

Вземайки това определение на Стийв, кого бихме посочили като пример за ръководител? Ботев? Левски? Или може би Ганди с неговите думи: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.

Придържай се към вътрешното си чувство за морал!

Това е предпоставката за създавенето на средата, необходимо условие, защото ако водачът няма морал, то и създадената среда няма да има.

Една природа на екстремното ръководенето (отново термин на Фарбер) е динамичната игра между Любовта и страха. Там където няма Любов има страх, а страха сковава водача, не му дава възможност да бъде себе си и да бъде водач. Любовта е необходимата предпоставка, основата на всичко. Водачът трябва да може силно да обича. Така, както са обичали Ботев, Левски, Ганди. Какво да обича? Не само себе си, не само конкретни хора, а всичко, целия свят, дори и пречките, дори и врага.

Ръководител – това е силата във всеки един миг човек да надскача себе си, да преодолява страха си, да дава Любов, да минава по нови пътища. Водачът съзнателно и преднамерено създава Любов. Така погледнато водачът е преди всичко Създател. Създател на Любов, която генерира безкрайна енергия и вдъхновява смелост. Създател, който трябва да докаже, че създаденото си струва. Доказателство чрез единство между идея и действие, доказателство чрез поемане на отговорност, доказателство чрез измерим постоятен напредък, доказателство чрез живо преживяване на успеха и провала. От всичко казано следва, че ръководителят действа със сърце. Сърцето създава или както Фарбер дори още по-точно се изразява, култивира Любовта. Тя в навсякъде, тя изпълва вселената. А ръководителя става нейн събирач, съсредоточител и проводник. И сега, ако попитате защо Любов, защо не Мисъл, защо не мъдрост, какво общо има въобще Любовта с работата и бизнеса? Тогава ще Ви дам направо отговора на Стийв:

Да кажем, че Любовта няма място в работата, то изначава да кажем, че Хората нямат място в работата.

Дотук виждаме, че се изисква не малко от един ръководител. Но това всичко не е все още достатъчно. Има и още. Всъщност, Любовта може да се разглежда като достатъчна, но ако са налични всичките й проявления. Например във взаимоотношенията със сътрудниците. Всеки един водач трябва да обръща почти маниакално внимание на всички нужди, желания, надежди и стремежи на всеки един, който има и най-малката връзка с предприемачеството ни. Всяка една добре свършена работа трябва да бъде похвалена и поздравена. Да, не е възможно да създадем среда, в която всеки е защитен, но можем да създадем среда, в която всеки се развива. А нима нападението, не е най-добрата защита, ако трябва да говорим на футболен език? Не се крийте и защитавайте от света, а го променете!

Водачът трябва да е принципен, но и да знае кога е време да жертва дори собствените си принципи, в името на сътрудниците си. Тук Фарбер отива отново още по-далеч и казва:

Задачата на екстремния ръководител е да свърже сърцата на хората!

Но как и кога става това? Когато човек се покаже Човек, когато отвори сърцето си, когато той самия е не само носител на визията, но е и самата визия. Той е едно с визията, както и Твореца е едно с Творението.

И ако Норбеков или Дънов ни учат, че има само напред и нагоре или надолу и назад, че няма застой, че всичко е движение, то Фарбер казва същото:

Продължавайте да се движите, недейте стоя на едно място. Животът е движение! Застоя е смърт.

Сега, винаги сега, е времето всички ние да развием творческите си способности, да се превърнем в истински Творци, да сме едно с Него, и всеки един от нас да се превърне в истински екстремен лидер.

Стийв дефинира и основните бизнес принципи:
- Любов
- Доверие
- Човечност

и казва:

Ние трябва да наложим нов пример за това какво е правилно в бизнеса и навсякъде другаде.

Кои сме ние? Ние сме хората, ние сме всички, ние сме едно. Ние променяме всеки миг себе си и следователно и света към добро!

И най-после:

Екстремният лидер може да създаде организация, която да успее без него, а не заради него. Вървете първи или не се наричайте водачи!

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.